Йов 16 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз Иов отговори и рече: -

2Много таквиз съм слушал: Окаянни утешители сте всинца.

3Свършват ли се праздните думи? Или що ти дава смелост та да отговаряш?

4И аз можех да говоря както вие: Ако беше вашата душа на мястото на моята душа Можех да натрупам думи против вас И да кивам с глава против вас.

5Аз бих ви укрепил с устата си, И мърдането на устните ми улекчило би скърбта ви.

6Ако говоря, болката ми не улекнува; И ако мълча, какво ми отминава?

7Но сега ме много умори: Запусти ти всичкото ми събрание.

8Сграбчил си ме, и то е свидетелство; И мършавостта ми стои срещу мене И свидетелствува на лицето ми.

9Разкъсва ме яростта му, и ме мрази: Скърца съ зъбите си против мене: Неприятелят ми остри очите си върх мене.

10Отварят устата си против мене: Удрят ме по челюстта с хулене: Трупат се всички против мене.

11Бог ме предаде на неправедния, И хвърли ме в ръцете на нечестивите.

12Бях в тишина, и ме накъса, И хвана ме за врата и съсипа ме, И тури ме цел за себе си.

13Стрелците му ме обиколиха: Пронизва бъбреците ми, и не щади: Излива жлъчта ми на земята.

14Съсипа ме с съсипня върху съсипня: Впусна се върху мене като исполин.

15Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

16Лицето ми подпухна от плач, И смъртна сянка има върху клепачите ми,

17Ако и да няма неправда в ръцете ми, И молитвата ми е чиста.

18О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми място да няма.

19И сега, ето, свидетелят ми е на небето, И свидетелството ми в височините.

20Приятелите ми са които ми се присмиват: Окото ми рони сълзи към Бога.

21Ах, да бе възможно да се съди някой с Бога Както человек с ближния си!

22Защото с минуването на преброени години Аз ще отида на път от който няма да се върна.