Деяния 25 - Цариградски（BG1871）

1Фест прочее като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

2И първосвещеникът и големците Юдейски представиха пред него жалба върх Павла, и молеха му се,

3и просеха да склони на искането им против него за да го проводи в Ерусалим, а те правеха засада на пътя да го убият.

4Фест обаче отговори, Павел да стои запрян в Кесария, и сам той скоро ще тръгна за там.

5За това, които могат от вас, рече, да слязат с мене, и ако има нещо в тогоз человека, да го обвинят.

6И като преседя между тях до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла.

7И като дойде той, обиколиха го Юдеите които бяха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил някое престъпление.

9Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене?

10И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето трябва да се съдя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш.

11Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта: но ако няма нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря.

12Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш.

13И от как се минаха няколко дена, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

14И като се бавиха там доста време, Фест спомена на царя за Павловата работа, и рече: Има някой си человек оставен от Феликса в окови;

15за когото, когато бях в Ерусалим, първосвещениците и старейшините Юдейски дадоха ми жалба, и искаха да го осъдя;

16на които отговорих че Римляните нямат обичай да предават някого человека на смърт докле обвиняемият няма обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението.

17И тъй, когато дойдоха те тука с мене наедно, без забава на другият ден седнах на съдовището и заповядах да доведат человека;

18за когото обвинителите му като застанаха не нанесоха никое таквоз обвинение каквото аз предполагах;

19но имаха против него некакви разискания за техните си вярвания, и заради някого си Исуса който бил умрял, за когото Павел казваше че е жив.

20И аз, понеже бях в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се съди за това.

21Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря.

22Тогаз Агрипа рече Фесту: Искаше ми се и мене да чуя тогоз человека. И той рече: Утре щеш го чу.

23И тъй, на утринта, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голямо великолепие и влязоха в съдовищната стая с тисящниците и с отличните мъже на града, заповяда Фест, и доведоха Павла.

24Тогаз казва Фест: Царю Агрипо, и всички които присъствувате тука с нас, гледате тогоз за когото всичкото множество Юдейско ми говориха, и в Ерусалим и тука, и крещяха че той не трябва вече да живее.

25Но аз, понеже разбрах че не е сторил нищо достойно за смърт, и сам той се отнесе до Августа Кесаря, реших да го проводя.

26За когото нямам нищо известно да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и нарочно пред тебе, царю Агрипо, за да стане изпитването му, и да имам какво да пиша.

27Защото ми се вижда безпътно, като проваждам вързан человек, да не забележа и обвиненията против него.