Йов 14 - Цариградски（BG1871）

1Роденият от жена человек е кратковременен И пълен с смущение.

2Прозябава като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се спира.

3И върх такъв ли отваряш очите си, И ме караш на съд с тебе?

4Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5Понеже дните му са определени, числото на месеците му е у тебе, Ти си положил пределите му които не може да надмине,

6Отвърни се от него за да си почине, Доде като наемник доизкара деня си.

7Защото за дървото има надежда че, ако се отсече, пак ще прозябне, И че младокът му няма да изчезне;

8И коренът му ако остарее в земята, И пънът му ако умре в пръстта,

9То от дъха на водата ще прозябне, И ще покара ветви като новосадене.

10Но человек умира и прехожда; И человек издъхнува, и де го?

11Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхнува,

12Така человек ляга, и не става вече: Доде небесата не прейдат те няма да се събудят, И няма да станат от съна си.

13О, дано беше ме скрил ти в гроба, Да беше ме покрил доде премине гневът ти. Да беше ми определил срок, и тогаз да би ме поменал!

14Ако умре человек, ще оживее ли? През всичките дни на воинствуванието си ще чакам Доде дойде променението ми.

15Ще повикнеш, и аз ще ти се обадя: Ще имаш пожелание към делото на ръцете си.

16Защото сега броиш стъпките ми: Не наблюдаваш ли греховете ми?

17Престъплението ми е запечатано в мешец; И пришиваш върху беззаконието ми.

18Наистина и гората като пада унищожава се, И скалата се преместя от мястото си.

19Водите изтриват каменете: Наводненията им завличат пръстта от земята: Така ти погубваш надеждата на человека.

20Превъзмогваш всякога против него, и той прехожда: Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21Синовете му се възвишават, а той не знае, И смиряват се, а той не разумява нищо за тях.

22Само плътта му върху него ще боледува, И душата му в него ще жалее.