Псалми 77 - Цариградски（BG1871）

1(по Слав. 76) Първому Певцу, за Иедутуна, Псалом Асафов. Гласът ми е към Бога и викам: Гласът ми е към Бога; и ще ме послуша.

2В деня на скърбта си потърсих Господа, Простирах нощя ръцете си и не преставах: Душата ми не рачеше да се утеши.

3Напомних си за Бога, и смутих се: Размислих се, и омалня духът ми. (Села.)

4Удържал си очите ми в неспане: Смаях се и не могох да продумам.

5Размислих древните дни. Годините на ветхите времена.

6Напомням си за песента си ноще; Размишлявам в сърдцето си, И духът ми изпитва

7Да ли ще негодува Господ вечно? И не ще ли да е вече милостив?

8Да ли престана милостта му за всегда? Пресече ли се словото му в род и род?

9Да ли забрави да помилва Бог? Или в гнева си затвори своите щедроти? (Села.)

10Тогаз рекох: Немощ е за мене това, Да се изменява десницата на Вишния.

11Ще помня делата Господни; Ей, ще помня първите твои чудеса;

12И ще се поучавам въ всичките твои дела, И за деянията ти ще размишлявам.

13Боже, в светост е пътят ти: Кой е Бог велик както наший Бог?

14Ти си Бог който правиш чудеса: Явил си между народите силата си.

15Избавил си с мишцата си людете си, Синовете Яковови и Иосифови, (Села.)

16Видяха те водите, Боже: Видяха те водите и се уплашиха: Разтрепераха се и бездните.

17Облаците изляха вода като порой: Глас дадоха небесата, И стрелите ти прелетяха.

18Гласът на гърма ти бе в кръга небесен. Осветиха светкавиците вселенната. Потресе се и трепетна стана земята.

19През морето е пътят ти, И стъпките ти през много води, И следите ти не се познават.

20Водил си като овци людете си С ръката Моисеева и Ааронова.