Йов 27 - Цариградски（BG1871）

1И продължи Иов беседата си и рече: -

2Жив е Бог който отметна съда ми, И Всесилний който огорчи душата ми.

3че през всичкото време доде е диханието ми в мене, И духът Божий в ноздрите ми,

4Устните ми няма да проговорят неправда, И езикът ми не ще продума лъст.

5Да не бъде да ви оправдая! Доде издъхна няма да отметна незлобието си от мене.

6Ще държа правдата си, и не ще да я оставя Сърдцето ми не ще ме обличи доде съм жив.

7Неприятелят ми нека е както нечестивият, И който възстава против мене както беззаконият.

8Защото коя е надеждата на лицемера Ако похити, ако изтръгне Бог душата му?

9Ще послуша ли Бог вика му Когато го сполети беда?

10Ще намери ли наслаждение въ Всесилнаго? Ще призовава ли Бога въ всяко време?

11Ще ви науча това което е в Божията ръка: Каквото има при Всесилнаго не ща да скрия.

12Ето, вие всинца видяхте; Защо прочее бивате толкоз съвсем суетни?

13Това е от Бога делът на нечестивия человек, И наследието на насилниците Което ще вземат от Всесилнаго:

14Ако се умножават синовете му, за меч са; И внуците му не ще се наситят с хляб.

15Останалите от тях, смърт ще ги погребе; И вдовиците им няма да плачат.

16Ако и да събере сребро като пръст И приготви дрехи като кал,

17Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И неповинните ще си разделят среброто.

18Съгражда дома си както молеца, И както колиба която прави пъдарят.

19Ляга богатий, но няма да се прибере при людете си: Доде отвори очите си, няма го.

20Трепет го хваща като вода: Вихрушка го граби ноще:

21Дига го източний вятър, и отхожда, И изтръгва го от мястото му.

22Защото Бог ще хвърли върх него стрели, и не ще го пожали; Той ще се старае да избегне от ръката му.

23Ще изплескат с ръце върх него, И ще му подсвирват от мястото му.