Марко 14 - Цариградски（BG1871）

1А след два дни беше пасха и безквасните хлябове: и търсеха първосвещениците и книжниците как да го уловят с измама и да го убият.

2И думаха: Да не е в праздника, за да не стане мълва в народа.

3И когато беше той във Витания, в дома на Симона прокаженаго, и седеше на трапезата, дойде една жена, която имаше алавастър с миро нардово, чисто и скъпо; и като разби алавастъра, изля мирото на главата му.

4А имаше някои, които негодуваха в себе си и думаха: Защо стана тая пагуба на мирото?

5защото можеше то да се продаде за повече от триста пенези, и да се раздадат на сиромасите; и роптаеха на нея.

6Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? добра работа стори на мене.

7Защото сиромасите всякога имате със себе си, и когато щете можете да им сторите добро, мене обаче всякога нямате.

8Това което можеше тя го стори; предвари да помаже с миро тялото ми за погребение.

9Истина ви казвам: Дето че се проповяда това евангелие по всичкия свят, и това което стори тя ще се казва за спомен неин.

10Тогаз Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, да го предаде тям.

11И те като чуха възрадваха се; и обещаха се да му дадат сребро; и търсеше как да го предаде на сгодно време.

12И в първия ден на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, казват му учениците му: Да искаш да идем и да приготвим да ядеш пасхата?

13И проважда двама от учениците си, и казва им: Идете в града; и ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода; идете след него.

14И дето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Де е виталницата, дето ще ям пасхата с учениците си?

15И той ще ви посочи горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.

16И излязоха учениците му, и дойдоха в града, и намериха както им рече, и приготвиха пасхата.

17И като стана вечер, дойде с дванадесетте.

18И когато седяха на трапезата и ядяха, рече Исус: Истина ви казвам: Един от вас ще ме предаде, който яде с мене.

19А те начнаха да скърбят, и да му казват един по един: Да ли съм аз? а друг: Да ли съм аз?

20А той отговори и рече им: Един от дванадесетте е, който затопява с мене в блюдото.

21Син человечески отхожда както е писано за него; но тежко и горко на тогози человека, чрез когото Син человечески се предава! Добре би било за тогоз человека ако не бе се родил.

22И когато ядяха взе Исус хляб, и като благослови преломи та им даде, и рече: Вземете, яжте; това е тялото мое.

23И взе чашата, благодари и даде им; и пиха от нея всички.

24И рече им: Тая е моята кръв на новия завет която се за мнозина излива:

25истина ви казвам че няма вече да пия от плода на лозата до онзи ден когато го пия ново в царството Божие.

26И като изпяха песен, излязоха на Гората Елеонска.

27И казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овците."

28Но подир възкресението си ще ви предваря в Галилея.

29А Петър му рече: И всички ако да се съблазнят, аз обаче не.

30И казва му Исус: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от мене.

31А той още повече казваше: Ако стане нужда и да умра с тебе наедно, няма да се отрека от тебе. Подобно казваха и всичките други.

32И идват на едно място което се казваше Гетсиманя; и казва на учениците си: Седете тука, докле се аз помоля.

33И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи.

34И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете.

35И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час;

36И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти.

37Връща се и намерва ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не може ли един час да постоиш буден?

38Бдете и молете се да не би в изкушение да влезете: духът е бодър, а плътта немощна.

39И пак отиде та се помоли, и рече истото слово.

40И когато се завърна, намери ги пак заспали, защото очите им бяха отегнали, и не знаеха що да му отговорят.

41И идва трети път, и казва им: Спете от сега и почивайте; доста е: дойде часът: ето предава се Син человечески в ръцете на грешниците.

42Станете да идем: ето, този който ме предава се приближи.

43И тутакси, още като говореше, дойде Юда, който беше един от дванадесетте, и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и книжниците и старейшините.

44А този който го предаваше беше им дал знак, и рекъл: Когото целуна, той е; уловете го и заведете го с припазване.

45И когато дойде, тутакси пристъпи при него; и казва: Рави, Рави; и целуна го.

46И те туриха на него ръце и уловиха го.

47А един от предстоещите измъкна ножа си, и удари раба първосвещеников, и отсече му ухото.

48И отговори Исус и рече им: Като на разбойник ли излязохте с ножове и сопи да ме уловите?

49Всеки ден бях при вас в храма и поучавах, и не ме уловихте; но това стана за да се сбъдат писанията.

50Тогаз го оставиха всички и побягнаха.

51И следваше го някой си момък, обвит в плащаница по голо; и уловиха го момците.

52А той остави плащаницата и побягна от тях гол.

53И заведоха Исуса при първосвещеника; и събират се при него всичките първосвещеници и старейшините и книжниците.

54И Петър от далеч го последва до вътре в двора на първосвещеника, и седеше наедно със слугите и грееше се при огъня.

55А първосвещениците и всичкият съвет търсеха свидетелство върх Исуса да го убият, и не намерваха;

56защото мнозина свидетелствуваха лъжа на него; но свидетелствата не бяха съгласни.

57И станаха някои и лъжесвидетелствуваха върх него и казваха:

58Ние го чухме да говори: Аз ще разваля този храм направен с ръка, и в три дни ще съзида друг с ръка не направен.

59Но нито така бе съгласно свидетелството им.

60И стана първосвещеникът насред, та попита Исуса и рече: Не отговаряш ли нищо? Какво свидетелствуват тези връх тебе?

61А той мълчеше, и не отговори нищо. Пак го попита първосвещеникът и казваше му: Ти ли си Христос, Синът на Благословенаго?

62А Исус рече: Аз съм; и ще видите Сина человеческаго че седи отдясно на силата, и че иде с облаците небесни.

63Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си, и рече: Каква още потреба имаме за свидетели?

64чухте богохулството: как ви се види? и всичките го осъдиха че е повинен на смърт.

65И начнаха някои да го заплюват, и да прикриват лицето му, и да го бъхтят, и да му казват: Проречи. И слугите го удряха с плесници.

66И когато беше Петър долу в двора, идва една от слугините първосвещеникови;

67и като видя Петра че се грее, погледна го и рече: И ти беше със Исуса Назарянина.

68А той се отрече, и каза: Не знам, нито разбирам що казваш ти. И излезе вън на пред двора и петелът попя.

69И слугинята, като го видя пак, начна да казва на предстоящите, че този е от тях. А той пак се отричаше.

70И след малко, предстоящите пак казваха на Петра: Наистина от тях си; защото си Галилеянин, и говоренето ти прилича.

71А той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека, когото казвате. И петелът попя втори път.

72И помена Петър речта, която му рече Исус, че: Преди петелът дваж да пее, триж ще се отречеш от мене. И начена да плаче.