Притчи 2 - Цариградски（BG1871）

1Сине мой, ако приемеш думите ми, И скриеш заповедите ми при себе си,

2Ако имаш ухото си внимателно в мъдрост, Сърдцето си склонно в разум,

3И ако призовеш благоразумието, И възвисиш глас към разума,

4Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като съкровища,

5Тогаз ще разумееш страха Господен, И ще намериш Божието познание.

6Защото Господ дава мъдрост; Из устата му излазят знание и разум.

7Съкровиществува спасение за правите Щит е на ходещите в цялост.

8Защищава пътищата на правдата, И съхранява пътя на преподобните си.

9Тогаз ще разумееш правда и съд И правота, - всеки добър път.

10Ако влезе мъдрост в сърдцето ти, И знание услаждава душата ти,

11Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те съхранява;

12За да те освобождава от лош път, От человека който говори строптиво,

13От онези които оставят пътищата на правостта, За да ходят в пътищата на тъмнината,

14Които се наслаждават за да правят зло, Радват се за строптивостите на злите,

15На които пътищата са криви И пътеките им строптиви;

16За да те избави от людска жена, От чужда която ласкае с думите си,

17Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на Бога своего;

18(Защото домът й низводи при смъртта, И стъпките й при мъртвите;

19Всички които влазят при нея не се връщат, Нито стигат пътищата на живота);

20За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

21Защото правите ще се населят на земята, И непорочните ще останат на нея.

22А нечестивите ще се отсекат от земята, И законопрестъпниците ще се изкоренят от нея.