Неемия 6 - Цариградски（BG1871）

1А като чуха Санавалат, и Товия, и Гисам Аравянинът, и другите от враговете ни че аз заградих стената, и не остана вече пролом в нея, ако и да не бях до онова време турил двери на портите,

2Санавалат и Гисам проводиха до мене и казваха: Ела та да се съберем в някое от селата на Оновото поле. Но те мислеха да ми направят зло.

3И проводих им вестители и казах: Голяма дело правя, и не мога да сляза: защо да престане делото като го оставя аз и сляза при вас?

4И проводиха при мене четири пъти по този начин; и аз им отговорих все така.

5Тогаз Санавалат проводи при мене раба си исто така, пети път, с отворено писмо в ръката му,

6в което бе писано: чу се между езичниците, и Гисам казва, че ти и Юдеите мислите да се подигнете; и, според тези думи, за това ти градиш стената за да им станеш цар.

7Поставил си още и пророци да викат за тебе в Ерусалим и да казват: Цар има в Юдея; и сега ще се извести на царя според тези думи. Но ела сега и да се съветваме купно.

8Тогаз проводих при него и рекох: Няма таквоз нещо както ти говориш; но ти го изваждаш от себе си.

9Защото всички тези ни плашеха, и казваха: Ще ослабеят ръцете им от делото, и няма да се свърши. А сега, о Боже, укрепи ръцете ми.

10И аз отидох в дома на Семаия сина на Делаия, сина Метавеилова, и той бе заключен; и рече: Да се съберем купно в дома Божий, всред храма, и да заключим дверите на храма; защото тези идат да те убият, ей, тази нощ идат да те убият.

11Но аз отговорих: человек като мене бягал ли би? и кой, като мене человек, би влязъл в храма за да спаси живота си? Не ща да вляза.

12И, ето, познах че не бе го проводил Бог; но той произнесе това пророчество против мене защото Товия и Санавалат бяха го подкупили.

13За това бе подкупен за да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и да имат извинение да злословят за да ме укорят.

14Помни, Боже мой, Товия и Санавалата според тези техни дела, още и пророчицата Ноадия, и другите пророци, които ме плашеха.

15Така се свърши стената на двадесет и петия Елул, в петдесет и два дни.

16И когато чуха всичките ни врагове, уплашиха се тогаз всичките езичници които бяха около нас, и паднаха много пред очите си; защото познаха че това дело стана от Бога нашего.

17Още в онези дни благородните от Юда проваждаха често писмата си до Товия, и Товиевите дохождаха до тях.

18Защото имаше в Юдея мнозина заклети нему, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и Иоанан син му бе взел дъщерята на Месулама Варахиевия син.

19Още и приказваха пред мене неговите благотворения, и носеха нему моите думи; а Товия проваждаше писма за да ме уплаши.