Псалми 106 - Цариградски（BG1871）

1(по Слав. 105) Алилуия. Славете Господа, защото е благ. Защото милостта му е в век.

2Кой може да изкаже могуществото Господне, Да направи да се чуят всички негови хвали?

3Блажени които пазят правосъдие, Които правят правда на всяко време.

4Помни ме, Господи, в благоволението си към людете си: Посети ме с спасението си;

5За да гледам доброто на избраните твои, За да се веселя в веселието на народа ти, За да се хваля с твоето наследие.

6Съгрешихме ние и отците ни: Беззаконие и нечестие направихме.

7Бащите ни в Египет не разумяха твоите чудеса: Не помнеха многото твои милости; И противиха се при морето, при червено Море.

8Но ги спаси заради името си, За да направи голямо могуществото си.

9И запрети на червено Море, и изсъхна; И преведе ги през бездните като през пустиня.

10И спаси ги от ръката на ненавистника, И избави ги от ръката на неприятеля.

11И водите покриха враговете им: Не остана ни един от тях.

12Тогаз повярваха думите му: Пееха хвалата му.

13Но скоро забравиха делата му: Не дочакаха съвета му;

14Но пожелаха пожелание в пустинята, И изкусиха Бога в безводното място.

15И даде им което искаха: Проводи обаче мършавост на душите им.

16И в стана завидяха на Моисея, И на Аарона светия Господен.

17Земята се отвори та погълна Датана, И покри събранието Авироново.

18И огън изгори събранието им: Пламик опали нечестивите.

19Направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

20И промениха славата си В подобие на вол който яде трева.

21Забрави Бога спасителя своего, Който направи велики дела в Египет,

22чудни в Хамовата земя, Страшни в червено Море.

23И думаше да ги изтреби, Ако Моисей избраният негов Не би застанал пред него като в пролом За да отвърне гнева му да ги не погуби.

24Презряха още желаемата земя: Не повярваха неговото слово;

25И пороптаха в шатрите си: Не послушаха гласа Господен.

26За то подигна ръката си против тях За да ги свали в пустинята,

27И да свали семето им между народите, И да ги разпръсне по разни места.

28И прилепиха се при Ваалфегоря, И ядоха жъртви принесени на мъртвите,

29И раздразниха Бога с делата си Толкоз щото се устреми върх тях язвата.

30Но стана Финеес и направи съд; И язвата престана.

31И вмени му се за правда В род и род до века.

32И разяриха го въ водите на Мерива, И стана зле с Моисея поради тях;

33Защото огорчиха духа му, Та говори несмислено с устните си.

34Не изтребиха народите За които Господ им бе заповядал;

35Но смесиха се с езичниците, И научиха се на техните дела:

36И служиха на идолите им, Които станаха сет за тях;

37И синовете си и дъщерите си Принесоха в жъртва на бесовете;

38И проляха неповинна кръв, Кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожряха на Ханаанските идоли; И оскверни се земята от кръвопролития.

39И оскверниха се с делата си, И блудуваха в деянията си.

40За то гневът Господен се разяри върху людете му, И погнуси се от наследието си.

41И предаде ги в ръцете на езичниците; И обладаха ги ненавистниците им;

42И ги утесниха неприятелите им; И останаха покорени под ръката им.

43Много пъти ги избави, Но те го разгневиха с съветите си; За то се и унижиха заради беззаконието си.

44Но погледна в утеснението им Когато чу вика им;

45И помена своя към тях завет, И разкая се според голямата си милост.

46И направи ги да намерят милосердие Пред всичките които ги бяха пленили.

47Спаси ни, Господи Боже наш, И събери ни от езичниците, За да славословим светото твое име, И да се хвалим с твоята хвала.

48Благословен Господ Бог Израилев от века и до века; И да рекат всичките люде: Амин. Алилуия.