Притчи 9 - Цариградски（BG1871）

1Мъдростта съгради дома си; Издяла седемте свои стълпове;

2Закла което имаше за клане: Смеси виното си, и приготви трапезата си;

3Проводи слугините си, Вика по високите места на града:

4Който е глупав да се отбие тук; И към лишените от ум говори;

5Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното което размесих:

6Оставете глупостта и живи бъдете; И ходете в пътя на разума.

7Който учи присмивателя взема на себе си безчестие; И който обличава нечестивия взема на себе си порок.

8Не обличавай присмивател, за да те не намрази: Обличавай мъдър, и ще те възлюби.

9Давай наставление на мъдър, и ще бъде по-мъдър; Учи праведен, и е нарасте в учение.

10Начало на мъдростта е страх Господен; И познаването на Светаго е разум.

11Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

12Ако си мъдър, мъдър си за себе си; Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш.

13Жена безумна е бледива, Глупава, и нищо не знае;

14Седи при вратата на къщата си на стол, Въ високите места на града,

15И кани тези които минуват, Които вървят право в пътя си;

16Който е безумен, нека се отбие тук; И към лишения от ум говори;

17Крадените води са сладки, И скришно вземаний хляб е приятен.

18Но той не знае, че са там мъртвите, И в дълбочините адови поканените от нея.