1Молитва на пророк Авакума върху Сигионот.
2Господи, чух слуха ти, и се убоях: Господи, оживявай делото си всред годините; Всред годините го явявай: В гнева си помени милост.
3Бог дойде от Теман, И Светий от гората Фаран. (Села.) Славата му покри небесата, И земята бе пълна с хвалата му.
4Сиянието му бе като виделината: Лучи излизаха из ръката му; И там бе скришницата на крепостта му.
5Пред него предшествуваше морът, И огневици излизаха под нозете му.
6Застана, и измери земята, Погледна, и направи да треперят народите; И древните гори се съкрушиха, Вечните хълмове се смириха: Пътищата му са вечни.
7Видях шатрите на Етиопия в скърб: Поклатиха се опоните на Мадиамската земя.
8Разгневи ли се Господ против реките? Да ли бе яростта ти против реките? Или гневът ти против морето, Та си възлязъл на конете си И на колесниците си за избавление?
9Извлечен биде вън лъкът ти, Както възвести ти на племената с клетва. (Села.) Ти раздра земята с реки.
10Видяха те горите и се поклатиха: Потоп водний нападна: Бездната проводи гласа си, Повдигна ръцете си нависоко.
11Слънцето и луната застанаха в жилището си: Във виделината на стрелите ти ходеха, В сиянието от святкането на твоето копие.
12С негодуване си прошел през земята, С ярост си стъпкал народите.
13Излязъл си за избавление на людете си, За избавление на помазаника си: Поразил си началника из дома на нечестивите, Открил си основанията до врата. (Села.)
14Пронизал си с копията му главата на военачалниците му: Устремиха се като вихрушка за да ме разпръснат: Радостта им бе като да изядат скришно сиромаха.
15Прошел си през морето с конете си, През купове на много води.
16чух, и чревата ми се смутиха Устните ми трепереха от гласа: Гнилота влезе в костите ми, И на мястото си се разтреперах, Та да си почина в деня на скърбта. Когато възлезе против людете Онзи който ще се опълчи против тях.
17Ако и да не прозябне смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Паството да се изтреби из оградата, И да няма говеда в кошарите.
18Аз обаче ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.
19Иеова Господ е силата ми, И ще направи нозете ми като на елените, И ще ме направи да ходя по високите си места.- Първому певцу върху струнните ми оръдия.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.