Езекил 20 - Цариградски（BG1871）

1И в седмата година, петия месец, в десетия ден на месеца, дойдоха едни от старейшините Израилеви за да попитат Господа, и седнаха пред мене.

2И слово Господне биде към мене и рече:

3Сине человечески, говори на старейшините Израилеви и кажи им: Така говори Господ Иеова: Дошли сте за да ме потърсите ли? Жив съм аз, говори Господ Иеова, не ще бъда потърсен от вас.

4Ще ги съдиш ли? сине человечески, ще съдиш ли? Покажи им мерзостите на бащите им,

5и кажи им: Така говори Господ Иеова: В деня в който избрах Израиля, и визвисих ръката си към семето на Якововия дом, и станах им познат в Египетската земя, и възвисих ръката си към тях и рекох: Аз съм Господ Бог ваш, -

6в онзи ден възвисих ръката си към тях че ще ги изведа из Египетската земя, в земя която промислих за тях, в земя в която тече мляко и мед, която е слава на всичките земи.

7И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите на очите си, и не се осквернявайте с Египетските идоли: аз съм Господ Бог ваш.

8Те обаче отстъпиха от мене и не рачиха да ме послушат: не отхвърлиха всеки мерзостите на очите си, и не оставиха Египетските идоли. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях за да свърша гнева си против тях всред Египетската земя.

9Но подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците между които бяха, и пред които се опознах на тях като ги изведох из Египетската земя.

10И изведох ги из Египетската земя та ги заведох в пустинята;

11и дадох им повеленията си и направих познати тям съдбите си, които като прави человек ще бъде жив чрез тях;

12и съботите си още дадох на тях, да са те знак между мене и тях, за да познават че аз съм Господ който ги освещавам.

13Но Израилевий дом отстъпи от мене в пустинята: в повеленията ми не ходиха и отхвърлиха съдбите ми, които като прави человек ще бъде жив чрез тях; и съботите ми оскверниха премного. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях в пустинята за да ги изтребя.

14Но подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците пред които ги изведох.

15И аз възвисих още към тях ръката си в пустинята че не ща да ги заведа в земята която им дадох, в земя в която тече мляко и мед, която е слава на всичките земи;

16защото съдбите ми отхвърлиха, и в повеленията ми не ходиха, и съботите ми оскверниха; защото сърдцата им ходеха вслед идолите им.

17Но пощади ги окото ми да ги не изтребя, и не ги довърших в пустинята.

18И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете в повеленията на отците си, и не пазете съдбите им, и не се осквернявайте с идолите им.

19Аз съм Господ Бог ваш: в моите повеления ходете, и моите съдби пазете и извършвайте ги;

20и освещавайте съботите ми, и да са те знак между мене и вас, за да познавате че аз съм Господ Бог ваш.

21чадата обаче отстъпиха от мене: в повеленията ми не ходиха, и не упазиха съдбите ми да ги вършат, които ако прави человек ще живее чрез тях: съботите ми оскверниха. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях, за да свърша гнева си против тях в пустинята.

22Но отвърнах ръката си, и подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците пред които ги изведох.

23Възвисих още аз ръката си върх тях в пустинята да ги разпръсна между езичниците, и да ги разсея по местата;

24защото съдбите ми не извършиха, и повеленията ми отхвърлиха, и съботите ми оскверниха, и очите им бяха вслед идолите на бащите им.

25За то и аз им надох повеления не добри, и съдби чрез които не щяха да бъдат живи,

26и оскверних ги в приношенията им с това че преминуваха през огън всяко що разтваря ложесна, за да ги запустя, та да познаят че аз съм Господ.

27За то, сине человечески, говори на Израилевия дом и кажи им: Така говори Господ Иеова: Още и в това бащите ви ме укориха, като правеха престъпление против мене.

28Защото като ги доведох в земята заради която възвисих ръката си че им я дам, тогаз погледнаха на всеки хълм висок и на всяко дърво сенчесто, и там принесоха жъртвите си, и туриха там раздразнителните си приношения, и положиха там благовонните си ухания, и направиха там възлиянията си.

29И рекох им: Що е високото място на което отхождате? И името му се нарече Вама, дори до днес.

30За то кажи на Израилевия дом: Така говори Господ Иеова: Като се осквернявате вие в пътя на отците си, и блудувате подир мерзостите им,

31и се осквернявате с всичките си идоли дори до днес, като приносяте даровете си и преминвате синовете си през огъня, и аз ще бъда ли потърсен от вас, доме Израилев? Жив съм аз, говори Господ Иеова, не ще бъда потърсен от вас.

32И онова което размишлявате никак не ще бъде; защото вие говорите: Ще бъдем като езичниците, като местните родове, да служим на дърва и на камене.

33Жив съм аз, говори Господ Иеова, непременно с държавна ръка, и с мишца простряна, и с изляна ярост ще царувам над вас.

34И ще ви изведа из людете, и ще ви събера от местата в които сте разпръснати, с държавна ръка, и с простряна мишца, и с изляна ярост.

35И ще ви заведа в пустинята на людете, и там ще се съдя с вас лице с лице.

36Както се съдих с отците ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, говори Господ Иеова.

37И ще ви проводя под жезъла, и ще ви заведа в узите на завета.

38И ще изчистя отсред вас отстъпниците и тези които ми са направили нечестие: ще ги извадя из земята на пришелствието им; и няма да влязат в земята Израилева; и ще познаете че аз съм Господ.

39А вие, доме Израилев, така говори Господ Иеова: Идете, служете всеки на идолите си и занапред, ако не щете да ме слушате; но не осквернявайте вече светото ми име с даровете си и с идолите си.

40Защото на светата ми гора, на високата Израилева гора, говори Господ Иеова, там всичкий Израилев дом, всичките в земята, ще ми служат: там ще ги приема, и там ще поискам приношенията ви, и начатките на даровете ви, с всичките ви свети неща.

41Ще ви приема с ухание на благовоние когато ви изведа из племената и ви събера от местата в които се разпръснахте; и ще се осветя въ вас пред народите.

42И ще познаете че аз съм Господ когато ви доведа в земята Израилева, в земята заради която възвисих ръката си че ще я дам на отците ви.

43И там ще си напомните за пътищата си, и за всичките си дела в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си заради всичките си злини които сторихте.

44И ще познаете че аз съм Господ когато ви направя така заради името си, не според лукавите ви пътища нито според разтляните ви дела, доме Израилев, говори Господ Иеова.

45И слово Господне биде към мене и рече:

46Сине человечески, утвърди лицето си към пладне, и направи да капне слово към пладне, и пророчествувай против дъбравата на южното поле,

47и кажи на южната дъбрава: Слушай словото Господне: Така говори Господ Иеова: Ето, аз ще запаля огън в тебе, и ще изяде в тебе всяко дърво зелено и всяко дърво сухо: разпаленият пламик не ще угасне, и ще изгори в него всичката повърхност от юг до север;

48и всяка плът ще види че аз Господ го запалих: няма да угасне.

49И аз рекох: Горко! Господи Иеова! те казват заради мене: Не говори ли той притчи?