Еремия 51 - Цариградски（BG1871）

1Така говори Господ: Ето, аз подигам вятър губителен върх Вавилон И върх онези които живеят всред противниците ми.

2И ще проводя върх Вавилон веятели, И ще го извеят, и ще изпразднят земята му; Защото в деня на злощастието ще дойдат от всякъде против него.

3Стрелец върх стрелец да запъва лъка си, И върх оногоз който се големее с бронята си; И не жалете младите му: Изтребете всичката му войска.

4И убитите ще паднат в Халдейската земя, И прободените по улиците му.

5Защото Израил не се остави, нито Юда, От Бога своего, от Господа на Силите, Ако и да се изпълни земята им с беззаконие Против Светия Израилев.

6Бягайте изсред Вавилон Та отървете всеки душата си: Да не погинете в безаконието му; Защото е време на отмъщение Господне: Въздаяние той въздава нему.

7Вавилон биде златна чаша в ръката Господня Която опиваше всичката земя: От виното му пиха народите; За то народите обезумяха.

8Падна внезапно Вавилон и се съкруши: Лелекайте за него: Вземете балсама за раната му, Негли се изцели.

9Употребихме лекове за Вавилон, но не се изцели: Оставете го, и да отидем всеки в земята си; Защото съдбата му стигна до небето, И възвиси се дори до облаците.

10Господ яви правдата ни: Елате и да прикажем в Сион Делото на Господа Бога нашего.

11Изтрийте стрелите: хванете си щитовете: Господ събуди духа на Мидските царе; Защото намерението му е против Вавилон да го изтреби; Понеже отмъщението на Господа е, Отмъщение на храма му.

12Възвисете знаме против Вавилонските стени, Уякчете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще свърши онова Което изрече против Вавилонските жители.

13О ти който живееш край много води, Който си пълен със съкровища, Дойде свършъкът ти, Предел на лихоимството ти.

14Господ на Силите се кле в себе си и рече: Непременно ще те напълня с человеци като със скакалци; И ще дигнат възклицание против тебе.

15Той е направил земята със силата си, Утвърдил вселенната с мъдростта си, И разпрострял небесата с разума си.

16Когато изпуща глас, стават много води на небесата, И възвожда облаци от земните краища: Прави светкавици за дъжд, И пуща вятър из съкровищата си.

17Всеки человек стана като скот от знанието си: Всеки леятел се посрами от кумирите; Защото е лъжа леяното му, И няма в тях дихание.

18Суета са те, дело на заблуждение: Във времето на посещението им ще погинат.

19Не е като тях Якововият Дял, Защото Той е който създаде всичко; И Израил е жезълът на неговото наследие: Господ Саваот е името му.

20Ти ми си дрекол, оръдие за бран; И чрез тебе ще съкруша народи; И чрез тебе ще изтребя царства;

21И чрез тебе ще съкруша коня и всадника; И чрез тебе ще съкруша колесницата и седещите на нея;

22И чрез тебе ще съкруша мъж и жена; И чрез тебе ще съкруша стар и млад; И чрез тебе ще съкруша юноша и дева;

23И чрез тебе ще съкруша пастир и стадото му; И чрез тебе ще съкруша земледелец и неговия чифт волове; И чрез тебе ще съкруша войводи и началници;

24И ще въздам на Вавилон И на всичките жители Халдейски Всичкото им зло което направиха на Сион Пред вас, говори Господ.

25Ето, аз съм против тебе, горо губителна, говори Господ, Която разоряваш всичката земя; И ще простра ръката си върх тебе, И ще те низрина от скалите, И ще те направя гора изгорена.

26И не ще да вземат от тебе камик за ъгъл, Нито камик за основания; Но ще бъдеш пустота вечна, говори Господ.

27Възвисете знаме на земята: Възтръбете с тръба в народите: Опълчете против нея народите: Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини, и на Асханаз: Поставете над нея главатари: Възведете коне като четинави скакалци.

28Пригответе против нея народи, - Мидските царе, Войводите им, и всичките им началници, И всичката земя на държавата им.

29Земята ще се потресе и постене; Защото мисълта Господня ще се извърши против Вавилон, За да направи Вавилонската земя пустиня необитаема.

30Юнаците Вавилонски престанаха от да ратуват, Останаха в твърделите си: Силата им изчезна: Станаха като жени: Изгориха селенията му: Вереите му са съкрушени.

31Скоротечец ще тича в посрещане скоротечцу, И вестител в посрещане вестителю, За да известят на Вавилонския цар че градът му се превзе от края,

32И че преходите се хванаха, И изгориха с огън тръстниците, И ратните мъже се разтрепераха;

33Защото така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Вавилонската дъщеря е като гумно: Време е да се овършее: Още малко, и ще дойде времето на жетвата й.

34Навуходоносор Вавилонский цар ме изяде, Съкруши ме, Направи ме празден съсъд, Погълна ме като ламя, Напълни утробата си с моите сладки неща, И ме оттласна.

35Неправдата която е върх мене и върх плътта ми да бъде върх Вавилон, Ще рече жителката на Сион, - И кръвта ми върх жителите Халдейски, Ще рече Ерусалим.

36За то така говори Господ: Ето, аз ще разсъдя съдбата ти, И ще отмъстя отмъщението ти; И ще направя морето му сухо, И ще изсуша източника му.

37И Вавилон ще бъде на грамади, Жилище на чакали, Ужас и звиздание, Необитаем.

38Ще рикаят купно като лъвове, Ще реват като млади лъвове.

39Когато се сгорещят ще им предложа пировете им И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, и да се не събудят, Говори Господ.

40Ще ги сваля като агънци за клане, Като овни с ярци.

41Как се превзе Сесах, И се улови славата на всичката земя! Как стана Вавилон ужас на народите!

42Морето възлезе против Вавилон: Покрит биде под множеството на вълните му.

43Градовете му станаха запустение, Земя безводна и пуста, Земя в която не живее никой человек, Нито человечески син преминва през нея.

44И ще накажа Вила у Вавилон, И ще извадя из устата му колкото е погълнал; И народите не ще се съберат вече при него; И самата Вавилонска стена ще падне.

45Люде мои, излезте изсред него, И спасете всеки душата си От гнева на яростта Господня.

46Да не ослабее сърдцето ви и се убоите От известието което ще се чуе в тази земя; А ще дойде известието в едната година, И подир него известието в другата година, И насилство на земята, властител против властител.

47За то, ето, идат дни, И ще направя посещение върх идолите на Вавилон; И всичката му земя ще се посрами, И всичките му убити ще паднат всред него.

48Тогаз небесата и земята и всичко що е в тях Ще възкликнат върх Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат върх него от север, говори Господ.

49Както Вавилон направи убитите Израилеви да паднат, Така и у Вавилон ще паднат убитите на всичката земя.

50Вие, избягнали от ножа, идете, не стойте: Помнете Господа от далеч, И Ерусалим да възлезе на сърдцето ви.

51Засрамихме се, защото чухме укор: Срам покри лицето ни; Защото влязоха странни в светилищата на дома Господен.

52За то, ето, идат дни, говори Господ, И ще направя посещение върх идолите му, И по всичката му земя смъртно ранените ще охкат.

53И ако възлезе Вавилон до небето, И ако утвърди на високо силата си, Ще дойдат от мене изтребители върх него, говори Господ.

54Глас на вопъл иде от Вавилон, И големо съкрушение от Халдейската земя;

55Защото Господ изтребва Вавилон, И отмахнува от него големия глас; И вълните им хвучат като много води: Екотът на гласа им се чуе;

56Защото изтребителят дойде върх него, върх Вавилон, И юнаците му се хванаха: Лъковете им се съкрушиха; Понеже Господ е Бог на въздаяния: Непременно ще направи въздаяния.

57И ще опия князовете му, и мъдрите му, Войводите му, началниците му, и юнаците му; И ще спят сън вечен, и няма да се събудят, Говори Царят на когото името е Господ Саваот.

58Така говори Господ Саваот: Широките Вавилонски стени съвсем ще се съсипят, И всичките му порти ще се изгорят с огън; И людете всуе ще се трудят, И народите за огъня, и ще се уморят.

59Словото което пророк Иеремия заповяда на Сараия сина на Нирия, сина Маасиева, когато отхождаше от Седекия Юдиния цар у Вавилон, в четвъртото лето на царуването му; и Сараия бе главен постелник.

60А Иеремия писа в една книга всичките злини които щяха да дойдат върх Вавилон, всички тези думи писани против Вавилон.

61И рече Иеремия на Сараия: Когато отидеш у Вавилон да видиш и да прочетеш всички тези думи,

62тогаз ще речеш: Господи, ти си говорил против това място за да го изтребиш, та да няма кой да живее в него, от человек до скот, но да е вечна пустота.

63И като свършиш да четеш тази книга, ще вържеш на нея камик и ще я хвърлиш всред Евфрат,

64и ще речеш: Така ще потъне Вавилон, и няма да стане, от злото което аз ще докарам върх него; и ще се уморят. До тук са думите на Иеремия.