Числа 16 - Цариградски（BG1871）

1А Корей синът на Исаара, сина на Каата Левиевия син, и Датан и Авирон синовете на Елиава, и Он синът на Фалета, Рувимови синове, предприеха

2и дигнаха се против Моисея, с двесте и петдесет человеци от Израилевите синове, началници на събранието, избрани съветници, именити мъже.

3Събраха се прочее против Моисея и против Аарона, и рекоха им: Доста ви е! Всичкото събрание, всичките са святи; и Господ е всред тях. А защо се възвишавате вие над събора Господен?

4А Моисей като чу това падна на лицето си,

5и говори на Корея и на всичкото негово събрание и рече: Утре ще покаже Господ кой е негов и свет, и него ще приближи при себе си. Онзи когото избере, него ще приближи при себе си.

6Това направете: Ти, Корее, и всичкото ти събрание, вземете си кадилници,

7и турете в тях огн, и утре турете в тях темян пред Господа; и когото избере Господ, той ще бъде свет. Доста и вам, Левиеви синове.

8И рече Моисей Корею: чуйте сега вие, Левиеви синове.

9Малко ли ви е това дето Израилевий Бог отдели вас от събранието Израилево та ви приближи при себе си, да правите службата на скинията Господня, и да стоите пред събранието за да служите за тях?

10Той приближи при себе си тебе, и наедно с тебе всичките ти братя Левиевите синове: искате ли вие и свещенството?

11Така ти и всичкото твое събрание събрали сте се против Господа; и Аарон кой е та да роптаете на него?

12И проводи Моисей да повикат Датана и Авирона Елиавовите синове; а те рекоха: Няма да идем.

13Малко ли е това дето си ни извел из земя в която тече мляко и мед за да ни измориш в пустинята, но още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14Но ти не си ни довел в земя дето тече мляко и мед, нито си ни дал наследие нивя и лозя. Ще извадиш ли очите на тези люде? Няма да идем.

15И разсърди се Моисей много, и рече Господу: Не погледвай на приношението им: аз не съм взел от тях нито един осел, и никому от тях зло не съм направил.

16И рече Моисей Корею: Утре ти и всичкото твое събрание да бъдете пред Господа, ти, и те, и Аарон.

17И вземете всеки кадилницата си, и турете в тях темян, и принесете пред Господа всеки кадилницата си, двесте и петдесет кадилници, и ти и Аарон, всеки кадилницата си.

18И взеха всеки кадилницата си, и туриха в тях огън, и туриха в тях темян; и застанаха пред дверите на скинията на събранието наедно с Моисея и Аарона.

19И събра против тях Корей всичкото събрание пред дверите на скинията на събранието; и яви се славата Господня на всичкото събрание.

20И говори Господ Моисею и Аарону и рече:

21Отделете се отсред това събрание, и аз ще ги изтребя в едно мъгновение.

22А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка плът! ако един человек е съгрешил ще се разгневиш ли ти на всичкото събрание?

23И говори Господ Моисею и рече:

24Говори на събранието и кажи: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана, и Авирона.

25И тъй, стана Моисей та отиде при Датана и Авирона; и подире му отидоха Израилевите старейшини.

26И говори на събранието и рече: Отстъпете сега от шатрите на тези нечестиви человеци, и не се допирайте до нищо техно, за да не погинете в всичките им грехове.

27И отстъпиха от около жилищата на Корея, Датана, и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при вратата на шатрите си, с жените си, и синовете си, и с малките си деца.

28И рече Моисей: От това ще познаете че Господ ме проводи да направя всички тези дела, че не правя от самосебе си.

29Ако те умрат както умират всичките человеци, или ако бъде върх тях въздаяние според въздаянието на всичките человеци, то не ме е Господ проводил;

30но ако направи Господ чудо, и земята отвори устата си та погълне тях и всичко което е тяхно, и слезат т еживи в ад, тогаз ще познаете че тези человеци презряха Господа.

31И като изговори той всички тези думи, разпукна се под тях земята.

32И отвори земята устата си и погълна тях, и къщите им, и всичките человеци Корееви, и всичкия им имот.

33И слязоха живи в ад те и всичко техно, и земята ги покри; и погинаха отсред събранието.

34И всичкий Израил които бяха около тях побегнаха от вика им, и думаха: Да не погълне земята и нас.

35И огън излезе от Господа и пояде онези двесте и петдесет мъже които принесоха темяна.

36И говори Господ Моисею и рече:

37Кажи на Елеазара, сина на Аарона свещеника, да вземе кадилниците отсред изгорението; и огъня пръсни татък, защото се осветиха:

38да вземе кадилниците на тези человеци които съгрешиха против душите си, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтаря; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са освещени; и ще бъдат те за знамение на Изралевите синове.

39И взе Елеазар свещеникът медните кадилници които бяха принесли изгорелите; и направиха ги на плочи за обковаване на олтаря,

40(в помен на Израилевите синове, щото никой чужденец, който не е от Аароновото семе, да не пристъпва да принесе темян пред Господа, за да не стане каквото Корей и събранието му,) както му рече Господ чрез Моисеева ръка.

41А на утрешния ден всичкото събрание на Израилевите синове възроптаха на Моисея и Аарона и рекоха: Вие избихте людете Господни.

42И когато се беше събрало събранието против Моисея и Аарона, погледнаха към скинията на събранието, и, ето , облакът я покри, и яви се славата Господня.

43И дойде Моисей и Аарон при скинията на събранието.

44И говори Господ Моисею и рече:

45Оттеглете се отсред това събрание, и аз ще ги погубя в едно мъгновение. Но те паднаха на лицата си.

46И рече Моисей Аарону: Вземи кадилницата, и тури в нея огън олтаря, и тури темян та иди скоро в събранието и направи умилостивение за тях; защото излезе гняв от Господа: язвата начна.

47И Аарон взе кадилницата както рече Моисей, и завтече се всред събранието, и, ето, язвата беше начнала в людете; но той тури темяна и направи умилостивение за людете.

48И застана между мъртвите и живите; и престана поражението.

49И умрелите в поражението бяха четиринадесет тисящи и седемстотин человеци, освен онези които умряха от Кореевата причина.

50И върна се Аарон при Моисея до дверите на скинията на събранието; и престана поражението.