Еремия 31 - Цариградски（BG1871）

1В истото време, говори Господ, Ще бъда Бог на всичките Израилеви родове, И те ще ми бъдат люде.

2Така говори Господ: Людете които останаха от ножа Намериха благодат в пустинята: Израил отиде да намери почивка.

3Господ ми се яви отдавна и рече: Ей, възлюбих те с вечна любов; За то те привлякох с милост.

4Пак ще те съградя, И ще се съградиш, дево Израилева: Ще се украсиш пак с тъпаните си, И ще излазяш с ликовете на онез които се веселят.

5Ще насадиш пак лозя на Самарийските гори: Насадителите ще насадят, и ще ядат плода.

6Защото ще дойде ден В който стражите върху гората Ефрем ще викат: Станете и да възлезем в Сион При Господа Бога нашего.

7Защото така говори Господ: Пейте с радост за Якова, И възкликнете за главата на народите: Прогласете, похвалете, и речете: Спаси, Господи, людете си, остатъка на Израиля.

8Ето, аз ще ги доведа от земята на север, И ще ги събера от краищата на земята, И с тях сляп, и хром, Непраздна, и раждаща купно: Големо събрание ще се върне тук.

9С плач ще дойдат, И с моления ще ги доведа: Ще ги водя край водни реки през прав път В който няма да се спънат; Защото съм отец на Израиля, И Ефрем и първородний мой.

10Слушайте, народи, словото Господне, И възвестете в далечните острови и речете: Който разпръсна Израиля, той ще го събере, И ще го упази както пастирят стадото си.

11Защото Господ изкупи Якова, И го избави от ръката на по-силния му.

12И ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион, И ще се стекат към благостите Господни, Към житото, и виното, и елея, И към рожбите на овците и на говедата. И душата им ще бъде като градина напояваема, И няма да изнемощеят вече.

13Тогаз ще се зарадва девицата в лика, И младите и старите купно; И ще обърна сетуванието им в радост, И ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скърбта им.

14И ще наситя душата на свещениците с тлъстина; И людете ми ще се наситят с благостите ми, говори Господ.

15Така говори Господ: Глас се чу в Рама, Ридание и горко плакане: Рахил оплакваше чадата си, И не рачеше да се утеши за чадата си, защото ги няма.

16Така говори Господ: Спри гласа си от плач И очите си от сълзи; Защото делото ти ще се възмъзди, говори Господ, И ще се върнат от земята на неприятеля.

17И има надежда в сетнините ти, говори Господ, И чадата ти ще се върнат в пределите си.

18чух наистина Ефрема да говори с плач: Наказал си ме, И се наказах като неучен юнец: Върни ме, и ще се върна; Защото ти си Господ Бог мой.

19Наистина откак се върнах разкаях се, И откак се научих ударих се по бедрото: Засрамих се, още и постидих се, Защото носих укора на младостта си.

20Ефрем драг ли е мене син? Мило ли е дете? Защото колкото говоря за него, Все още го помня; За то се смущава утробата ми за него: Наистина ще се умилостивя за него, говори Господ.

21Възправи си белези, Направи си високи грамади, Тури сърдцето си в друма, В пътя през който си ходила: Върни се, дево Израилева, Върни се към тези твои градове.

22До кога ще забикаляш, дъщи отстъпнице? Защото Господ направи ново нещо на земята: Жена ще окружи мъж.

23Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: За напред ще говорят тази дума в земята на Юда И в градовете му, когато върна пленението им: Господ да те благослови, селение на правда, горо на светиня!

24И ще обитават в Юда и във всичките му градове купно Земледелците и тези които излизат със стадо.

25Защото наситих разслабена душа, И напълних всяка изнемощяла душа.

26Тогаз се събудих и разгледах; И сънят ми стана ми сладък.

27Ето, идат дни, говори Господ, И ще насея Израилевия дом и Юдиния дом С человеческо семе и със скотско семе.

28И както бодърствувах над тях за да изкоренявам, И да развалям, и да съсипвам, И да погубвам, и да злотворя, Така ще бодърствувам над тях За да градя и да насаждам, говори Господ.

29В онези дни не ще да говорят вече: Отците ядоха кисъл, И зъбите на чадата оскоминяха;

30Но всеки ще умира за беззаконието си: Всеки человек който изяде кисъла, Неговите зъби ще оскоминеят.

31Ето, идат дни, говори Господ, И ще направя с дома Израилев и с дома Юдин Завет нов:

32Не според завета който направих с отците им В който ден ги хванах за ръката За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха завета ми, И аз се отвърнах от тях, говори Господ;

33Но този ще бъде заветът Който ще направя с дома Израилев След онези дни, говори Господ: Ще положа закона си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърдцата им; И ще бъда аз техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

34И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си И да казват: Познайте Господа; Защото всички ще ме познават, От малкия им до големия им, говори Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им не ще помня вече.

35Така говори Господ Който дава слънцето за виделина на деня, И наредбите на луната и на звездите за виделина на нощта, Който запретява на морето когато вълните му шумят; Господ на Силите е името му:

36Ако изчезнат тези наредби от пред мене, говори Господ, Тогаз Израилевото семе ще престане От да е народ пред мене във всичките дни.

37Така говори Господ: Ако може небето горе да се измери, И основанията на земята долу да се изследят, Тогаз и аз ще отхвърля всичкото Израилево семе За все що са сторили, говори Господ.

38Ето, идат дни, говори Господ, И градът ще се съгради Господу От стълпа Ананеил до портата на ъгъла.

39И връв на размерване ще излезе още Срещу него до хълма Гарив, И ще обходи до Гоат.

40И всичката долина на труповете и на пепела, И всичките полета до потока Кедрон, До ъгъла на портата на конете към изток, Ще бъдат свети Господу: Няма вече да се изкорени Нито да се съсипе във век.