Йов 17 - Цариградски（BG1871）

1Диханието ми чезне, Дните ми гаснат, За мене вече гробищата остават.

2Няма ли присмиватели при мене? И не пренощува ли окото ми в огорченията им?

3Тури, моля, поръчник за мене при себе си: Кой би плеснал ръка с мене?

4Защото си скрил сърдцето им от разумност, За това не ще ги възвисиш.

5Който предава приятели на грабеж, Очите на чадата му ще изтаят.

6И постави ме притча на людете; И укор станах аз пред тях.

7И отстъпиха очите ми от скърб, И всичките ми удове станаха като сянка.

8Правите ще се почудят на това, И неповинният ще се подигне против лицемера.

9А праведният ще държи пътя си, И който има чисти ръце ще нарасти силата си.

10А вие всички върнете се и дойдете; Защото не ще мога намери между вас разумен.

11Дните ми преминаха: Намеренията ми и желанията на сърдцето ми се пресякоха.

12Туриха нощ за ден: Виделината е близу при тъмнината,

13Ако чакам, гробът е жилището ми: Постлах одъра си в тъмнината.

14Викнах към тлението: Отец ми си ти,- Към червиете: Майка и сестра ми сте.

15И де е сега надеждата ми? И кой ще види надеждата ми?

16В дълбочината на ада ще слезе тя Когато се упокоим наедно в пръстта.