1 Царе 28 - Цариградски（BG1871）

1В онези дни събраха Филистимците воинствата си за да излязат да направят бой против Израиля. И рече Анхус Давиду: Да знаеш известно че ще излезеш с мене на боя, ти и мъжете ти.

2И рече Давид Анхусу: Ти наистина ще познаеш що ще да направи рабът ти. И рече Анхус Давиду: Заради това ще те направя страж на главата ми за всегда.

3А Самуил умря; и всичкий Израил го оплака, и погребе го в Рама града му. И изпъдил бе Саул от мястото бесовъпрошателите и вълшебниците.

4И тъй, събраха се Филистимците купно и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; и събра Саул всичкия Израил, та разположиха стана си в Телвуе.

5И когато видя Саул стана на Филистимците, уплаши се, и разтрепера се сърдцето му твърде много.

6И попита Саул Господа; но Господ не му отговори нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци.

7Тогаз рече Саул на рабите си: Потърсете ми жена бесовъпрошателка, за да ида при нея и да я попитам. И рабите му рекоха му: Ето, има в Ендор една жена бесовъпрошателка.

8И преличи се Саул, и облече други дрехи, и отиде той и двама мъже с него та дойдоха при жената през нощ; и рече: Почародействувай ми, моля, чрез бесовъпрошение, и възведи ми когото ти река.

9И рече му жената: Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби бесовъпрошателите и вълшебниците от мястото: защо сега впримчаш живота ми да ме умъртвят?

10И закле й се Саул в Господа и рече: Жив Господ, няма да ти се случи никакво зло за това.

11Тогаз рече жената: Кого да ти възведа? И рече: Самуила ми възведи.

12И когато видя жената Самуила, извика с голям глас; и говори жената Саулу и рече: Защо ме излъга ти? и ти си Саул.

13И рече й царят: Не бой се; но какво видя ти? И рече жената Саулу: Богове видях които излазяха из земята.

14И рече й: Какъв е образът му? А тя рече: Един старец възлазя, и е обвит с мантия. И позна Саул че беше Самуил, и наведе се с лицето доземи та се поклони.

15И рече Самуил Саулу: Защо ми досади ти и ме направи да възлеза? И рече Саул: Нахождам се в голямо утеснение, защото Филистимците ратуват против мене, а Бог се отдалечи от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци нито чрез сънища; за това те повикнах да ми обадиш що да правя.

16Тогаз рече Самуил: А защо ме питаш като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?

17Ето, Господ си направи както бе говорил чрез мене; защото раздра Господ царството от ръката ти и го даде на ближния ти Давида.

18Понеже ти се не покори на гласа Господен, нито извърши големия негов гняв върху Амалика, заради това Господ ти направи това нещо в този ден.

19И ще предаде Господ Израиля с тебе в ръката на Филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете с мене; и стана Израилев ще предаде Господ в ръката на Филистимците.

20Тогаз падна Саул тутакси цял прострян на земята, защото се много уплаши от Самуиловите думи; и сила нямаше в него, понеже не бе ял хляб всичкия ден и всичката нощ.

21И дойде жената при Саула, и видя го че беше много смутен и рече му: Ето, рабинята ти послуша гласа ти: турих живота си в ръката си, и покорих се на твоите думи които ти ми говори.

22Сега прочее послушай и ти, моля, гласа на рабинята си, и нека туря малко хляб пред тебе, та яж за да приемеш сила, понеже отиваш на път.

23Но не щеше, и думаше: Не ща да ям. Рабите му обаче с жената наедно принудиха го, та послуша гласа им; и стана от земята та седна на поселката.

24А жената имаше хранена юница в къщата, и побърза та я закла; и взе брашно та замеси, и изпече от него безквасни пити;

25и донесе пред Саула и пред рабите му, та ядоха. И станаха та си отидоха през онази нощ.