Битие 42 - Цариградски（BG1871）

1И видя Яков че се намира жито в Египет, и рече Яков на синовете си: Защо се гледате един друг?

2И рече: Ето, чух че се намира жито в Египет: слезте там та купете за нас от там, за да живеем, и да не умрем.

3И слязоха десетте Йосифови братя за да купят жито от Египет.

4А Вениамина Йосифовия брат не проводи Яков заедно с братята му, защото думаше: Да не би да му се случи злощастие.

5И дойдоха синовете Израилеви за да купят жито между онези които идеха там;

6А Йосиф беше управителят на мястото: той продаваше на всичките люде на оназ земя, и дойдоха Йосифовите братя и поклониха му се с лице до земята.

7А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но показа се чужденец на тях, и говореше им жестоко, и рече им: От де идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8И позна Йосиф братята си; но те него не познаха.

9И науми си Йосиф сънищата които беше сънувал за тях, и рече им: Съгледатели сте вие: дойдохте да прегледате голотата на тази земя.

10А те му рекоха: Не, господине мой; но дойдоха рабите ти да купят храна.

11Ние всички сме синове на едного человека: прави человеци сме: рабите твои не са съгледатели.

12И рече им: Не; но голотата на мястото дойдохте да прегледате.

13А те рекоха: Ние твоите раби сме дванадесет братя, синове на едного человека в Ханаанската земя; и, ето, най-младият се намира с отца ни, и единът не съществува.

14И рече им Йосиф: Това е което ви казах и рекох: съгледатели сте.

15С това ще се опитате: тако ми Фараоновият живот, няма да излезете от тук ако не дойде по-младият ваш брат тука.

16Пратете едного от вас, та нека доведе брата ви; а вие ще останете запрени доде се покажат думите ви да ли говорите истина: ако ли не, тако ми Фараоновият живот, наистина сте съгледатели.

17И тури ги наедно под стража три дни.

18И третия ден им рече Йосиф: Това сторете и ще живеете; защото аз се боя от Бога.

19Ако сте прави, един от братята ви нека остане запрян в затвора дето сте; а вие идете, земете жито за глада на домовете си;

20но, доведете ми най-младия си брат: така ще се докажат думите ви истинни, и няма да умрете. И сториха така.

21И рекоха си един на друг: Наистина повинни сме заради нашия брат, защото видяхме оскърбението на душата му когато ни се молеше, и го не послушахме: затова ни постигна това оскърбение.

22А Рувим отговори им и рече: Не казах ли ви и рекох да не съгрешите против детето? и не послушахте: за това, ето, кръвта му се изисква.

23И те не знаеха че разбираше Йосиф; защото говоренето им с него беше чрез тълковател.

24И оттегли се от тях и плака, и пак се върна при тях и говореше им; и взе от тях Симеона, и върза го пред тях.

25Тогаз заповяда Йосиф да напълнят съдовете им с жито, и да върнат среброто им всеки му във вретището му, и да им дадат храна за пътя; и стана им така.

26И натовариха житото си на ослите си, и тръгнаха от там.

27И когато един от тях развърза вретището си за да даде на осела си храна в гостилницата, видя среброто си; и, ето, беше в устието на вретището му.

28И рече на братята си: Среброто ми се даде назад; и наистина ето го във вретището ми. И ужаси се сърдцето им, и смутиха се, и говореха помежду си: Що е това което ни стори Бог?

29И дойдоха при Якова отца си в Ханаанската земя, и приказаха му всичко що им се бе случило, и рекоха:

30человекът който е господар на оназ земя говори ни жестоко, и прие ни като съгледатели на мястото.

31И рекохме му: Прави человеци сме: не сме съгледатели.

32Дванадесет братя сме, синове на отца си: единът не съществува; и най-младият е днес с отца ни в Ханаанската земя.

33И рече ни человекът, господарят на оназ земя: С това ще позная че сте прави человеци: едного от братята си оставете с мене, и земете жито за глада на домовете си та си идете.

34И доведете при мене най-младия си брат: тогаз ще позная че не сте съгледатели, но сте прави; и ще ви отдам брата ви; и ще търгувате в таз земя.

35И когато изпразднуваха вретищата, ето, всекиму възелът на среброто беше във вретището му; и като видяха те и отец им възлите на среброто си, уплашиха се.

36И рече им Яков отец им: Вие ме обезчадихте: Йосифа няма, и Симеона няма, а Вениамина искате да вземете: върх мене падна всичко това!

37А Рувим отговори на отца си и рече: Двамата ми сина убий ако го не доведа при тебе: предай го на ръката ми, и аз ще го доведа пак при тебе.

38А той рече: Няма да слезе син ми с вас, защото брат му умря, и той сам остана; и ако му се случи някое нещастие по пътя дето отхождате, тогава ще сведете седината ми със скърб в гроба.