Исус Навиев 9 - Цариградски（BG1871）

1И когато чуха всичките царе отсам Йордан, в планинските, и в полянските, и в всичките примория на голямото море, дори до среща Ливан, Хетейците, и Аморейците, Ханаанците, Ферезейците, Евейците, и Иевусейците,

2събраха се единомислено да се бият с Исуса и Израиля.

3А жителите на Гаваон чуха онова което стори Исус на Иерихон и на Гай.

4И направиха и те с коварство, и отидиха та си приготвиха храна, и взеха ветхи вретища на ослите си, и за вино мехове ветхи и раздрани и вързани,

5и на нозете си обуща ветхи и кърпени, и ветхи дрехи на себе си; и всичкий хляб на храната им беше сух и плесенясал.

6И дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на мъжете Израилеви: От далечна земя сме дошли; сега прочее направете уговор с нас.

7И рекоха Израилевите мъже на Евейците: Вие може би да живеете всред нас; и как ще направим уговор с вас?

8А те рекоха Исусу: Раби сме твои. И Исус им рече: Кои сте? и от де идете?

9А те му рекоха: От много далечна земя дойдоха рабите ти за името на Иеова Бога твоего; защото чухме слуха му, и всичко що направи в Египет,

10И всичко що направи на двамата Аморейски царе които бяха оттам Йордан, на Сиона Есевонския цар, и на Ога Васанския цар, който живееше в Астарот.

11За това ни рекоха старейшините ни и всичките жители на нашата земя и казаха: Вземете в ръката си храна за пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Раби ваши сме. И тъй сега направете уговор с нас.

12Този наш хляб топъл взехме за път от къщите си в който ден излязохме за да дойдем при вас; сега, ето, сух е и плесенясал.

13И тези мехове за вино които напълнихме нови, ето, са съдрани; и тези наши дрехи и обущата ни овехтяха от многодалечния път.

14И приеха мъжете по причина на храната; а Господа не попитаха.

15И направи Исус мир с тях, и свърза уговор с тях да упази живота им; и началниците на събранието се заклеха там.

16И подир три дни, откак свързаха уговор с тях чуха че им бяха съседи и живееха между тях.

17И станаха Израилевите синове та отидоха в градовете им на третия ден; а градовете им бяха Гаваон, и Хефира, и Вирот, и Кириатиарим.

18И не ги поразиха Израилевите синове, защото началниците на събранието бяха им се заклели в Господа Бога Израилева; и всичкото събрание роптаеше на началниците.

19Всичките началници обаче рекоха на всичкото събрание: Ние им се заклехме в Господа Бога Израилева; и тъй сега не можем да се прикоснем до тях.

20Това ще направим с тях; ще упазим живота им, да не бъде гняв Божий на нас за клетвата с която им се заклехме.

21И началниците им рекоха: Нека живеят; но да бъдат дървосечци и водоносци на всичкото събрание, както им се обещаха началниците.

22И свика ги Исус та им говори и рече: Защо ни излъгахте и рекохте: Много далеч сме от вас, когато вий сте били живеели между нас?

23Сега прочее проклети сте, и не ще оскудее от вас раб, и дървосечец, и водоносец за дома на Бога моего.

24И отговориха на Исуса и рекоха: Понеже рабите ти се добре известиха за онова което Иеова Бог твой заповяда на раба си Моисея, да даде вам всичката земя, и да изтреби от лицето ви всичките жители на земята, за това се уплашихме много от вас за живота си, и направихме това нещо.

25И сега, ето, в ръцете ти сме: което ти се види добро и право да ни направиш, направи.

26И стори с тях така, и избави ги от ръката на Израилевите синове, и не ги убиха.

27И в онзи ден направи ги Исус дървосечци и водоносци на събранието и на олтаря на Господа, до днешния ден на мястото което би избрал.