2 Царе 22 - Цариградски（BG1871）

1И говори Давид Господу думите на тази песен в деня когато го избави Господ от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула,

2и рече: - Господ е канара моя, и твърдиня моя, и избавител мой:

3Бог е скала моя: на него ще се надея: Щит мой и рог на спасението ми, Висок мой стълп е, и прибежище ми е, Спасител мой е: ти ме избавяш от насилието.

4Ще призова Господа хвалимаго, И ще се избавя от враговете си.

5Защото вълните на смъртта ме окружиха, Порои на беззаконие ме устрашиха:

6Адови болезни ме обиколиха, Смъртни примки ме стигнаха.

7В утеснението си призвах Господа, И към Бога моего викнах; И чу от храма си гласа ми, И викането ми стигна в ушите му.

8Тогаз се поклати и потресе земята: Основанията небесни се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи той.

9Дим възхождаше из ноздрите му, И огън пояждаващ из устата му: Въглища се разпалиха от него.

10И преклони небесата и слезе, И мрак бе под нозете му.

11И възлезе на херувими и летя, И яви се на ветрови крила.

12И положи за скиния около си тъмнината. Тъмни води, гъсти облаци на въздуха.

13От светкането пред него Огнени въглища се разгоряха.

14Гръмна Господ от небето, И Вишний даде гласа си;

15И проводи стрели и разпръсна ги, Светкавици и смути ги.

16И явиха се морските дълбини, Откриха се основанията на вселенната В запрещението на Господа, От дихането на диха на ноздрите му.

17Проводи от височината, взе ме, Извлече ме из много води:

18Избави ме от силния ми враг И от онези които ме ненавидят, Защото бяха по-силни от мене.

19Стигнаха ме в деня на скърбта ми: Но Господ ми стана подпорка,

20И изведе ме на ширина, И избави ме, защото благоволи в мене.

21Въздава ми Господ според правдата ми: Според чистота на ръцете ми възмъздява ме.

22Защото упазих пътищата Господни, И не се уклоних от Бога моего в нечестие.

23Защото всичките му съдби бяха пред мене; И от повеленията му не се отдалечих.

24И непорочен бидох пред него, И упазих се от беззаконието си.

25И въздаде ми Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите си.

26С преподобен, преподобен ще бъдеш: С мъж непорочен, непорочен ще бъдеш:

27С чист, чист ще бъдеш: А с развратен, противно ще се поведеш.

28И ще спасиш ти оскърбени люде; А върх горделивите са очите ти за да ги смириш.

29Защото ти си светилник мой, Господи; И Господ ще просвети тъмнината ми.

30Защото чрез тебе ще разбия пълк: чрез Бога моего ще прескоча стена.

31На Бога пътят му е непорочен Словото Гсопдне е опитано: Той е щит на всичките които се надеят на него.

32Защото кой е Бог освен Господа? И кой е крепост освен Бога нашего?

33Бог е крепкото ми утвърждение, И поставя непорочен пътя ми:

34Прави нозете ми като на елените, И поставя ме на високите ми места.

35Учи ръцете ми на бран; И мишците ми запъват меден лък.

36И дал си ми щита на спасението си; И благостта ти ме възвеличи.

37Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подплъзнаха.

38Гоних враговете си и изтребих ги, И не се върнах доде ги не свърших.

39И свърших ги и сътрих ги; и не могоха да се подигнат, И паднаха под нозете ми.

40И препасал си ме с сила за бран: Завалил си под мене възставащите върх мене.

41И обърнал си към мене гърба на враговете ми; И аз изтребих неприятелите си.

42Извикаха, но нямаше кой да ги избави, Към Господа, и не ги послуша.

43И стрих ги както земния прах: Изтъпчих ги както кала на пътищата и стъпках ги.

44И избавил си ме от противленията на народа ми: Поставил си ме глава на езичниците: Народ който не познах работи ми.

45чужденци ми се покориха: Щом чуха, и послушаха ме.

46чужденци ослабнаха И разтрепераха се из местата дето са се затворили.

47Жив Господ, И благословена Твърдинята ми, И да се възвиси Бог, крепостта на спасението ми.

48Бог е който отмъщава за мене, И покорява народи под мене,

49И който ме изведе из враговете ми: Ей, възвишаваш ме на възставащите върх мене: Избавил си ме от насилник мъж.

50За то ще те хваля, Господи, между езичниците, И на името ти ще възпея.

51Ти си който величиш спасенията на царя си, И правиш милост на помазаника си, На Давида и на семето му да века.