Второзаконие 32 - Цариградски（BG1871）

1Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

2Учението ми ще покапе като дъжд: Думата ми ще слезе като роса, Като дребен дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева;

3Защото ще провъзглася името на Господа. Дайте величие Богу нашему.

4Той е Канара: делата негови са съвършени, Защото всичките му пътища са праведни: Бог на истината, и няма неправда в него; Праведен и прав е той.

5Тия се развратиха: Порокът им не е на синовете му: Те са род строптив и крив.

6Това ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли той Отец ти който те усвои? Той който те създаде и те утвърди?

7Помни предишните дни: Смисли летата на много родове: Попитай баща си, и той ще ти извести, Старците си, и те ще ти кажат,

8Когато Всевишний даваше наследие на народите, Когато разсея Адамовите синове, Постави пределите на народите По числото на Израилевите синове.

9Защото жребие на Господа са неговите люде: Яков е делът на наследието му.

10Намери го в пуста земя, И в пустиня на дивост и рикание: Огради го, настави го, Упази го като зеницата на окото си.

11Както орел побужда гнездото си, Трепти над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги поима, и вдига ги на крилата си,

12Така Господ сам ги води, И нямаше с него чужд Бог.

13Възнесе ги на високите страни на земята, И ядоха произведенията на нивите; И кърми ги с мед от камик, И с елей от скала кременлива,

14С краве масло, и с овчо мляко, С тлъстина от агнета И от овни Васански и от ярци, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино, кръв гроздова.

15А Иесурун отлъстя и отритна: Отлъстял си, огоил си се, Надебелял си: Тогаз забрави Бога който го създаде, И презря канарата на спасението си.

16С чужди богове го раздразниха на ревнование: С гнусоти го раздразниха на гняв.

17Пожъртвуваха на бесове, а не Богу, На богове които не знаеха, На нови богове въведени наскоро, От които отците ви не се боеха:

18А Канарата която те роди ти остави, И забрави Бога създадетеля твоего.

19И видя Господ и огорчи се, Защото го разгневиха синовете му и дъщерите му;

20И рече: Ще скрия лицето си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са род развратен, Синове в които няма вярност.

21Те ме раздразниха на ревнование с онова което не е Бог: С кумирите си ме разгневиха; И аз ще ги раздразня на ревнование с люде които не са народ, С народ несмислен ще ги разгневя.

22Защото огън се разпали в гнева ми, И ще пламне дори до ада преизподняго, И ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основанията на планините.

23Ще събера на тях зло: Всичките си стрели ще изхвърля върх тях.

24Ще изтаят от глад, И ще бъда изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; И зверски зъби ще изпроводя върх тях, И яд от пълзещите по земята.

25Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младия и девицата, Дете на цица и сединавия старец.

26Рекох: Разпръснал бих ги, Изгладил бих помена им отсред человеците,

27Ако не се боех от гнева на неприятеля, За да не се отричат противниците им И рекат: Високата наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

28Защото е народ оскудял от съвети, И няма в тях разум.

29О, да бяха мъдри, да разумяваха това, Да смислеха сетнината си!

30Как би могъл един да прогне тисяща, И двама да обърнат в бяг тми, Ако канарата им не би ги продала, И Господ не би ги предал!

31Защото канарата им не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят.

32Понеже лозата им е от Содомската лоза И от Гоморските нивя: Гроздето им грозде ядовито, Гроздовете им са горчиви:

33Виното им е отрова змийна И неизцелим яд аспидов.

34Това не е ли скрито у мене? Не е ли запечатано в съкровищата ми?

35Мое е отмъщението и въздаянието: Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близу е денът на погинването им, И което е готово за тях бърза.

36Защото Господ ще съди людете си, И ще пожали слугите си Когато види че погина силата им, И не остана никой затворен нито оставен.

37И ще рече: Де са боговете им, Канарата на която имаха упованието си,

38Които ядяха тлъстината на жъртвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Нека станат и нека ви помогнат, Нека ви бъдат покров.

39Вижте сега че Аз съм, Аз, И освен мене няма Бог: Аз умъртвявам и изцелявам: И няма кой да избавя от ръката ми.

40Защото аз дигам ръката си към небето И говоря: Жив съм аз във век,

41Ако изостря светкавия си меч И туря ръката си на съд, Ще отмъстя на враговете си. И ще въздам на ненавистниците си.

42Ще упоя стрелите си с кръв; И мечът ми ще яде меса: ще се насити От кръвта на убитите и на пленените, От главата на неприятелските князове.

43Възвеселете се, езичници, с людете му; Защото ще отмъсти за кръвта на слугите си, И отдаде отмъщение на противниците си, И ще направи умилостивение на земята си, на людете си.

44И дойде Мойсей та говори всичките думи на тая песен в ушите на людете, той и Исус Навиевий син.

45И свърши Мойсей да говори всичките тия думи на всичкия Израил;

46и рече им: Положете сърдцата си на всичките туя думи които аз днес ви засвидетелствувам, които ще заръчате на чадата си да внимаят за да правят всичките думи на тоя закон.

47Защото това не е за вас суетно нещо; понеже това е животът ви, и с това нещо ще се продължи животът ви, и с това нещо ще се продължи животът ви на земята към която преминавате Йордан за да я наследите.

48И говори Господ Мойсею в истия ден и рече:

49Възлез на тая гора Аварим, гората Нево, която е в Моавовата земя срещу Иерихон, и виж земята Ханаан която аз давам на Израилевите синове за притежание;

50и умри на гората дето възлязваш, и прибери се при людете си както брат ти Аарон умря на гората Ор и се прибра при людете си;

51защото не ми се покорихте между Израилевите синове при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не осветихте мене всред Израилевите синове.

52За това, от среща ще видиш земята; но там няма да влезеш, в земята която аз давам на Израилевите синове.