1Дано да ми беше ти като брат Който е сукал от съсците на майка ми! Когато те намирах вън щях да те целуна, И не щяха да ме презират.
2Взела бих те и завела В дома на майка си за да ме научиш: Напоила бих те с благовонно вино И с сок от наровете си.
3Левицата му била би под главата ми, И десницата му пригърнала би ме.
4Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми Додето ще.
5Коя е тая що възлиза от пустинята Подпряла се на възлюбления си? Аз те събудих под ябълката: Там те роди майка ти: Там те роди родителката ти
6Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си, Защото любовта е крепка като смъртта, Ревнуванието жестоко като ад, Святкането му святкане огнено, пламик устремителен.
7Много вода не може да угаси любовта, Нито реки могат да я потопят: Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта, Съвсем ще го презрат.
8Ние имаме малка сестра, и няма съсци: Що ще направим на сестра си В деня в който стане реч за нея?
9Ако е стена ще съградим на нея сребърен твърдел; И ако е двер, ще я обвържем с кедрови дъски.
10Аз съм стена, и съсците ми като стълпове: Тогаз бях пред очите му като мир намерила.
11Соломон имаше лозе у Ваалхамон: Даде лозето на стражи: Всеки трябваше да донесе за плода му тисяща сребърници.
12Моето лозе е пред мене: Тисящата нека са за тебе, Соломоне, И двесте за онез които пазят плода му.
13О ти която седиш в градините, Другарите внимават в гласа ти: Направи ме да го чуя.
14Бързай, възлюблени мой, И бъди подобен на сърне или на еленче Върху ароматските гори.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
