Битие 30 - Цариградски（BG1871）

1И когато видя Рахил че не раждаше чада Якову, завидя Рахил на сестра си, и рече Якову: Дай ми чада: ако ли не, аз умирам.

2И разгневи се Яков на Рахил, и рече: Да ли съм аз вместо Бога, който е лишил утробата ти от плод?

3И тя рече: Ето рабинята ми Вала: влез при нея, и ще роди на коленете ми, за да придобия и аз чада от нея.

4И даде му Вала рабинята си за жена; и влезе Яков при нея.

5И зачна Вала и роди син на Якова.

6И рече Рахил: Бог отсъди съдбата ми, и послуша гласа ми, и даде ми син; за това нарече името му Дан.

7И зачна пак Вала рабинята на Рахил, и роди втори син на Якова.

8И рече Рахил: Силна борба се борих със сестра си, и надвих; и нарече името му Нефталим.

9А когато видя Лия че престана да ражда, взе рабинята си Зелфа и даде я Якову за жена.

10И Зелфа рабинята Лиина роди син на Якова.

11И рече Лия: Благополучие иде; и нарече името му Гад.

12И роди Зелфа рабинята Лиина втори син на Якова.

13И рече Лия: Блажена аз, защото блажена ще ме именуват жените; и нарече името му Асир.

14И през дните на жетвата на житото, отиде Рувим и намери на полето мандрагори, и донесе ги на майка си Лия. А Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагорите на сина си.

15И тя й рече: Малко ли ти е дето си взела мъжа ми? и искаш да земеш и мандрагорите на сина ми? А Рахил рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.

16И като дойде Яков вечерта от полето, излезе Лия да го посрещне, и рече: При мене ще влезнеш, защото те наемнах наистина с мандрагорите на сина си. И лежа с нея оназ нощ.

17И послуша Бог Лия; и зачна и роди Якову пети син.

18И рече Лия: Даде ми Бог мъздата ми, защото дадох рабинята си на мъжа си; и нарече името му Исахар.

19И зачна пак Лия и роди шести син Якову.

20И рече Лия: Дари ме Бог с добър дар: сега ще живее с мене мъж ми, защото му родих шест сина; и нарече името му Завулон.

21И после роди дъщеря, и нарече името й Дина.

22И помена Бог Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата й.

23И зачна и роди син, и рече: Отне Бог укора ми,

24и нарече името му Йосиф, и думаше: Приложи ще ми Господ и друг син.

25И като роди Рахил Йосифа, рече Яков Лавану: Пусни ме да си отида на моето място и на моята земя.

26Дай ми жените ми и децата ми за които ти работих, да си отида; защото ти знаеш работата ми която ти работих.

27А Лаван му рече: Ако съм намерил благодат пред тебе; слушай. Забележвам че Господ ме благослови заради тебе.

28И рече: Определи ми заплатата си, и ще ти я дам.

29А той му рече: Ти знаеш как ти работих, и как станаха скотовете ти с мене.

30Защото колкото имаше преди мене бяха малко, а сега нараснаха и много са; и Господ те благослови с моето дохождане. И сега, кога ще работя аз и за моя дом?

31И той рече: Какво да ти дам? А Яков рече: Не ми давай нищо: ако ми направиш това нещо, пак ще паса стадото ти и ще го пазя.

32Да премина днес през всичкото ти стадо, и да отлъчам от там всяка капчеста и пъстра овца, и всяко черникаво между агнетата, и пъстра и капчеста между козите; и те да са заплатата ми.

33И за напред правдата ми ще свидетелствува за мене когато дойде да видиш заплатата ми: всичко което не е капчесто и пъстро между козите, и черникаво между агнетата, то е крадено у мене.

34И рече Лаван: Ето, нека бъде по твоята дума.

35И в онзи ден отлъчи Лаван пръчкавите ярци, и пъстрите, и всичките капчести и пъстри кози, и всичките на които имаше бяло, и всичките черникави между агнетата, и даде го в ръцете на синовете си.

36И постави три дни път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалото стадо на Лавана.

37И взе си Яков зелени пръчки от топола, и леска, и явор, и направи на тях бели резки, щото се виждаше бялото по пръчките.

38И тези пръчки които беше направил с белите резки, тури ги пред стадата във водопоилните корита дето дохождаха стадата да пият, та да зачеват като дохождаха да пият.

39И зачеваха стадата при пръчките; и раждаха стадата пръчкави, капчести, и пъстри.

40И отлъчи Яков агнетата, и обърна лицата на овците към пръчкавите и към всичките черникави от Лавановото стадо; а своите си стада тури особно, и не ги тури с Лавановите овци.

41И в което време силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в поилата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките.

42А когато овците бяха слаби, не ги туряше: така слабите бяха на Лавана, а силните на Якова.

43И разбогатя този человек твърде много, и придоби много стада, и рабини, и раби, и камили, и осли.