Числа 14 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз всичкото събрание дигна глас та викаше; и плакаха людете през онази нощ.

2И всичките Израилеви синове роптаеха на Моисея и Аарона; и рече им всичкото събрание: Да бяхме умрели в Египетската земя! или в тази пустиня да бяхме умрели!

3И защо ни води Господ в тази земя да паднем от нож, и жените ни и чадата ни да бъдат в разграбване? Не беше ли по-добре нам да се върнем в Египет?

4И говореха си един на друг: Да си турим началник и да се върнем в Египет.

5Тогаз Моисей и Аарон паднаха на лицето си пред всичкото множество на събранието от Израилевите синове.

6А Иисус Навиевът син и Халев Иефониевът син, от онези които съгледателствуваха земята, раскъснаха дрехите си,

7и говориха на всичкото събрание на Израилевите синове и рекоха: Земята през която минахме за да я съгледателствуваме е земя много добра.

8Ако благоволи Господ в нас, тогаз той ще ни въведе в тази земя, и ще даде нам таз земя дето тече мляко и мед.

9Само против Господа не възставайте, и не бойте се от людете на тази земя, защото те са ястие за нас: защитата им се оттегли от върху тях, и Господ е с нас: не бойте се от тях.

10Тогаз всичкото събрание рече да ги убият с камене; но славата Господня се яви в скинията на събранието пред всичките Израилеви синове.

11И рече Господ Моисею: До кога ще ме презират тези люде? и до кога няма да ме вярват при всичките знамения които направих посред тях?

12Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя, а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

13И рече Моисей Господу: Тогаз Египтяните ще чуят, (защото ти възведе този народ с твоята сила отсред тях,)

14и ще кажат това на жителите на тази земя; понеже са чули че ти, Господи, си между тези люде, че ти, Господи, се явяваш лице с лице, и облакът ти стои над тях, и ти предходиш пред тях деня в облачен стълп, а нощя в огнен стълп.

15И ако изтребиш ти тези люде като едного человека, тогаз народите които са чули за тебе ще кажат и ще рекат:

16Иеова, като не може да въведе тези люде в земята за която им се кле, погуби ги в пустинята.

17И сега, моля ти се, нека се възвеличи силата на Господа моего както си говорил и рекъл:

18Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява повинния, и въздава беззаконието на отците върху чадата до третия и четвъртия род.

19Прости, моля се, беззаконието на тези люде според твоята голяма милост, и според както си прощавал тези люде от Египет до тука.

20И рече Поспод: Прощавам им според твоето слово;

21но жив съм аз, и ще се напълни всичката земя с славата Господня.

22Понеже всички тези мъже които видяха славата ми и знаменията ми които направих в Египет и в пустинята, и ме раздразниха до сега десет пъти, и не послушаха гласа ми,

23наистина те няма да видят земята за която се клех на отците им: ни един от онези които ме презряха няма да я види.

24Но раба моего Халева, понеже има в себе си друг дух, и напълно ме последва, за то него ще въведа в земята в която влезе, и семето му ще я наследи.

25(А Амаличаните и Ханаанците живеят в долината.) Утре се върнете та идете в пустинята към червено Море.

26И говори Господ Моисею и Аарону и рече:

27До кога ще търпя на това лукаво събрание което роптае против мене? чух роптанията на Израилевите синове които роптаят против мене.

28Кажи им: Жив съм аз, говори Господ, както вий говорихте в ушите ми, непременно така ще направя вам.

29Труповете ви ще паднат в тази пустиня; и всички изброени между вас, колкото сте на чет от двадесет години и нагоре, които сте роптали против мене,

30вие няма да влезете в земята за която аз се клех да ви населя в нея, освен Халева Иефониевия син и Исуса Навиевия син.

31Но децата ваши за които вий рекохте че ще бъдат в разграбване, тях ще въведа; и там те ще познаят земята която вие презряхте.

32А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.

33И чадата ви ще обикалят по пустинята четиридесет години, и ще теглят за вашите блудувания, доде се довършат труповете ви в пустинята.

34По числото на дните в които съгледателствувахте земята, четиридесет дни, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите за беззаконията си, и ще познаете отчуждението ми.

35Аз Господ говорих: наистина така ще направя на всичко това лукаво събрание което се е събрало против мене: в тази пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

36И онези человеци които проводи Моисей да съгледателствуват земята, които като се върнаха направиха всичкото събрание да роптае против него, и похулиха земята,

37тези человеци, които похулиха земята, измряха с язвата пред Господа.

38А Иисус Навиевът син и Халев Иефониевът син останаха живи от онези человеци които ходиха да съгледателствуват земята.

39И каза Моисей тези думи на всичките Израилеви синове; и горко плакаха людете.

40И като станаха сутринта рано, възлязоха на планинския върх и говореха: Ето ни, и ще възлезем на това място за което рече Господ; защото съгрешихме.

41И Моисей рече : Защо вие така престъпяте повелението Господне? Ето, това няма да успее.

42Не възлизайте, защото няма Господа между вас; за да ви не поразят враговете ви.

43Защото Амаличаните и Ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож: понеже отстъпихте от Господа, за това Господ няма да бъде с вас.

44Но те дързнаха и възлязоха на планинския върх; а ковчегът на завета Господен и Моисей не излязоха отсред стана.

45Тогаз Амаличаните и Ханаанците които живеят на оназ планина слязоха и удариха ги, и поразиха ги до Хорма.