Второзаконие 29 - Цариградски（BG1871）

1Тия са думите на завета който заповяда Господ Мойсею да направи с Израилевите синове в Моавската земя, освен завета който направи с тях в Хорив.

2И повика Мойсей всичкия Израил и рече им: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона, и на всичките му раби, и на всичката му земя:

3големите опитвания които видяха очите ти, знаменията, и големите ония чудеса;

4но Господ не ви даде сърдце за да разумеете, и очи за да гледате, и уши за да слушате дори до този ден.

5И водих ви четиридест години по пустинята: дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ти не овехтяха на ногата ти.

6Хляб не ядохте и вино и сикера не пихте; за да знаете че аз съм Господ Бог ваш.

7И когато дойдохте на това място, Сион Есевонският цар и Ог Васанският цар излязоха срещу нас на бой; и ние ги поразихме,

8и обладахме земята им, и дадохме я в наследие на Рувимовците, и на Гадовците, и на половината от Манасиевото племе.

9Пазете сега думите на тоя завет, и правете ги, за да успявате във всичко що правите.

10Вие всички стоите днес пред Господа Бога вашего, началниците на племената ви, старейшините ви, и надзирателите ви, всичките мъже Израилеви,

11чадата ви, жените ви, и пришлецът ти който е всред стана ти, от дървосечеца ти дори до водоносеца ти,

12за да влезеш в завета на Господа Бога твоего, и в клетвата му която Господ Бог твой прави с тебе днес,

13за да те постави днес народ за себе си, и той да ти е Бог, както рече тебе и както се кле на отците ти, на Авраама, на Исаака, и на Якова.

14И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,

15но и с ония които днес стоят тук с нас пред Господа Бога нашего, и с ония които днес не са тук с нас,

16(защото вие знаете как живеехме в Египетската земя, и как минахме посред народите през които прейдохте;

17и видяхте мерзостите им и кумирите им, дървени и каменни, сребърни и златни, които са между тях,

18за да няма между вас мъж, или жена, или род, или племе на които сърдцето да се уклонява днес от Господа Бога нашего та да иде да служи на боговете на ония народи; за да няма между вас корен който да ражда яд и пелин,

19и, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърдцето си и да рече: Аз ще имам мир ако и да ходя в жестокостта на сърдцето си, и притурям пиянство на жаждата.

20Не ще да се умилостиви Господ на него но тутакси гневът Господен и ревността му ще се разпалят върх оногова человека; и всяка клетва която е написана в тая книга ще падне на него, и Господ ще изглади името му от под небето.

21И ще го отдели Господ за погибел от всичките Израилеви племена, според всичките клетви на завета написание в тая книга на закона.

22И идящият род, синовете ви които ще настанат подир вас, и чужденецът който дойде от далечна земя, ще рекат, когато видят язвите на оная земя и болестите които Господ е нанесъл на нея,

23че: Всичката земя е изгорена с жупел и със сол, и нито се сее нито прорастява, и никаква трева не изникнува на нея, според съсипването на Содом и Гомор, и Адма, и Севоим които съсипа Господ в гнева си и в яростта си.

24И ще рекат всичките народи: Защо Господ направи така на тая земя? Що е яростта на тоя голям гняв?

25Тогаз ще рекат: Защото оставиха завета на Господ Бога на отците си що направи с тях когато ги изведе из Египетската земя,

26и отидоха та служиха на други богове и поклониха им се, богове, които не знаеха, нито бе им ги дал;

27за това се разпали яростта на Господа върху оная земя, за да наведе на нея всичките проклетии които са написани в тая книга;

28и изкорени ги Господ от земята им с гняв, и с ярост, и с голямо негодуване, и хвърли ги в друга земя, както са днес.

29Скритото принадлежи на Господа Бога нашего, а откритото нам и на чадата ни до века, за да правим всичките думи на тоя закон.