Йоан 4 - Цариградски（BG1871）

1А когато разумя Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан,

2(ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,)

3остави Юдея и отиде пак в Галилея.

4И трябваше да мине през Самария.

5И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до мястото което даде Яков на сина си Иосифа.

6И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест.

7Идва някоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия.

8(Защото учениците му бяха отишли в града да купят за ядене.)

9Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.)

10Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива.

11Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода?

12Ти по-голям ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му?

13Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее;

14а който пие от водата която аз ще му дам няма да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен.

15Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам.

16Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17Отговори жената и рече: Нямам мъж. Казва й Исус: Право си казала че нямаш мъж;

18защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла.

19Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк.

20Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е мястото, гдето трябва да се кланяме.

21Казва й Исус: Жено, хвани ми вяра че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.

22Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите.

23Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.

24Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.

25Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко.

26Казва й Исус: Аз съм който ти говоря.

27И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея?

28Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците:

29Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос?

30И тъй, излязоха от града та идеха къде него.

31А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж.

32А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете.

33За то думаха учениците помежду си: Да ли някой му донесе да яде?

34Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа.

35Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва.

36И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне.

37Защото в това нещо истинска е речта че: "Друг е който сее и друг който жъне."

38Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влязохте в техния труд.

39И от този град мнозина Самаряни повярваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила.

40И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тях; и преседя там два дни.

41И още по-мнозина повярваха поради неговото слово;

42а на жената казваха: Ние не вярваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос.

43А след тези два дена излезе от там и отиде в Галилея.

44Защото сам си Исус свидетелствува че пророк в отечеството си няма почест.

45И когато дойде в Галилея приеха го Галилеяните, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим в праздника; защото и те бяха дошли на праздника.

46И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше някой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум.

47Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре.

48Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете повярва.

49Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умряло детето ми.

50Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И повярва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си.

51И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив.

52А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската.

53И тъй, разумя бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и повярва той и всичкият му дом.

54Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея.