2 Царе 18 - Цариградски（BG1871）

1И прегледа Давид людете които бяха с него, и постави над тях тисященачалници и стотници.

2И проводи Давид людете, една третиня под ръката на Иоава, и една третиня под ръката на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една третиня под ръката на Итая Гетеца. И рече царят на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.

3Людете обаче отговориха: Да не излезеш; защото, ако се обърнем в бяг, не ще да имат грижа за нас: ако щат умря и половината от нас не ще да имат грижа за нас, понеже сега ти си като десет тисящи от нас; за това сега е по-добре да ни си помощник от града.

4И рече им царят: Каквото ви се види добро ще направя. И застана царят от едната страна на портата; и всичките военни люде излязоха по стотини и по тисящи.

5И заповяда царят на Иоава и на Ависея и на Итая и рече: Пощадете ми отрока Авесалома. И всичките люде чуха когато царят заповядваше на всичките князове за Авесалома.

6И тъй, излязоха людете в полето против Израиля; и сражението стана в дъбравата Ефрем.

7И разбиха се там Израилевите люде от Давидовите раби; и стана там в онзи ден съкрушение голямо, до двадесет тисящи;

8защото сражението стана там разсеяно по лицето на всичкото място и дъбравата пояде повече люде отколкото пояде ножът в онзи ден.

9И срещна Авесалом Давидовите раби. И седеше Авесалом на мъска; и влезе мъската под гъстите ветви на един голям теревинт, и хвана се главата му в теревинта, та увисна между небето и земята; и мъската измина под него.

10И като видя един мъж, извести на Иоава и рече: Ето, видят Авесалома че висеше на теревинт.

11И рече Иоав на мъжа който му извести: И, ето, ти го видя, а защо го не удари там на земята? и аз бих ти дал десет сребърни сикли и един пояс.

12А мъжат рече Иоаву: И тисяща сребърни сикли ако биха се наброили в дланта ми не бих турил ръката си на царския син; защото при ушите ни заповяда царят на тебе и на Ависея и на Итая и рече: Внимавайте всеки за отрока Авесалома.

13А то инак аз бих сторил лъжа против живота си; а от царя се нищо не укрива; и ти би ми стоел противен.

14Тогаз рече Иоав: Не трябва да губя време тук с тебе. И взе в ръката си три стрели та прониза сърдцето на Авесалома като беше още жив той всред теревинта.

15И десет момци които носеха оръжията на Иоава заобиколиха та удариха Авесалома, и умъртвиха го.

16И възтръби Иоав с тръбата, и върнаха се людете от да гонят след Израиля; защото възпря Иоав людете.

17И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров вътре у дъбравата, и натрупаха на него куп камене много голям; и всичкий Израил побегна всеки в шатъра си.

18А Авесалом, като беше жив, взе та постави за себе си стълп, който е в царевия дол; защото рече: Нямам син за да упази паметта на името ми; и нарече стълпа с името си; и нарича се до този ден Авесаломов Стълп.

19Тогаз рече Ахимаас Садоковий син: Да се завтека сега та да занеса на царя известие че Господ му отмъсти от ръката на враговете му.

20А Иоав му рече: Няма да бъдеш вестител този ден, но друг ден ще занесеш известия, понеже царският син умря.

21Тогаз рече Иоав Хусию: Иди извести на царя което си видял. И Хусий се поклони Иоаву и завтече се.

22Тогаз Ахимаас Садоковий син рече пак Иоаву: Но каквото и да е, нека тичам и аз, моля, вслед Хусия. А Иоав рече: Защо искаш да тичаш, чадо мое, като нямаш приятни известия?

23Но какво и да е, рече, нека се завтека. Тогаз му рече: Тичай. И завтече се Ахимаас през пътя на полето, и замина Хусия.

24А Давид седеше между двете порти; и възлезе стражът на горницата на портата, на стената, и подигна очите си и видя, и, ето, человек тичаше сам.

25И извика стражът и извести на царя. И царят рече: Ако е сам, има известия в устата си. И идеше и наближаваше.

26И видя стражът че тича друг человек; и извика стражът към вратаря и рече: Ето друг человек който тича сам. И рече царят: И той е вестител.

27И рече стражът: Тичането на първия ми се види като тичането на Ахимаса Садоковия син. И рече царят: Добър человек е той, и иде с добри известия.

28И викна Ахимаас та рече на царя: Радуй се! и поклони се на царя с лицето до земята, и рече: Благословен Господ Бог твой, който предаде человеците които подигнаха ръката си против господаря ми царя.

29И рече царят: Здрав ли е отрокът Авесалом? И отговори Ахимаас: Когато Иоав прати царския раб, и мене раба ти, видях голямото смущение, но не знаех що беше.

30И рече царят: Върни се та застани там. И върна се та застана.

31И, ето, дойде Хусий; и рече Хусий: Известия, господарю мой царю! защото Господ отмъсти за тебе в този ден от ръката на всички които се подигнаха върх тебе.

32И рече царят на Хусия: Здрав ли е отрокът Авесалом? И отговори Хусий: Дано станат като онзи отрок враговете на господаря ми царя, и всички които се подигат върх тебе за зло!

33И смути се царят, и възлезе в горницата на портата та плака; и като ходеше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!