Деяния 26 - Цариградски（BG1871）

1И Агрипа рече Павлу: Имаш дозволение да говориш сам за себе си. Тогаз Павел простря ръка и начна да говори за оправданието си:

2честит считам себе си, царю Агрипо, като имам пред тебе днес да се оправдая за всичко за което ме Юдеите обвиняват,

3а най-вече понеже зная че си вежд във всичките обичаи и разисквания Юдейски; за това моля ти се да ме послушаш търпеливо.

4Моя още от младостта ми живот, който преминах от начало между народа си в Ерусалим, всичките Юдеи го знаят.

5Понеже ме знаят от начало, (ако би щели да засвидетелствуват,) че според най-точното учение на нашата вяра живях Фарисей.

6И сега предстоя на съд за надеждата на обещанието което е Бог обещал на отците ни,

7в което обещание всичките дванадесет наши племена, които служат Богу ден и нощ непрестанно, надеят се да достигнат; за тази надежда, царю Агрипо, ме обвиняват Юдеите.

8Що? мислите ли за невярване че Бог възкресява мъртвите?

9Тъй и аз помислих в себе си че трябваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея;

10което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрях в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тях.

11И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мяра като имах ярост против тях гонех ги даже и по външните градища.

12А между това, когато отхождах в Дамаск с власт и поръчване от първосвещениците,

13по пладне видях на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене.

14И като паднахме всинца на земята, чух глас който ми говореше и казваше ми на Еврейски език: Савле, Савле, защо ме гониш? Жестоко ти е да риташ срещу остни.

15И аз рекох: Кой си ти, Господи? А той рече: Аз съм Исус когото ти гониш.

16Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видял и на това което ще ти открия,

17като те изваждам от народа Юдейски и от езичниците в които сега те проваждам,

18да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана към Бога, и чрез вярата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените.

19За това, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

20но проповядвах първом на Юдеите в Дамаск и в Ерусалим и във всичката земя Юдейска, и напокон на езичниците, да се покайват, и да се обръщат към Бога, и да правят дела достойни на покаянието:

21За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият.

22Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голям, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде;

23сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповяда виделина на народа Юдейски и на езичниците.

24И когато той така отговаряше, Фест с голям глас рече: Полудял си Павле: много учение те докарва в лудост.

25А той рече: Не съм полудял, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум;

26защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вярвам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в някой ъгъл.

27Вярваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги вярваш.

28И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин.

29А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови.

30И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тях.

31И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови.

32И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря.