Притчи 14 - Цариградски（BG1871）

1Всяка мъдра жена съградява дома си; А безумната го събаря с ръцете си.

2Който ходи в правотата си бои се от Господа; Но строптивий в пътищата си презира го.

3В устата на безумния е пръчката на гордостта; А устните на мъдрите ще ги пазят.

4Дето няма говеда яслите са чисти; Но изобилието на произведенията е в силата на воловете.

5Истинний свидетел не лъже; А лъжливий свидетел излива лъжи.

6Присмивателят търси мъдрост, и не намерва; А за разумния е лесно ученето.

7Замини безумния человек Когато си узнал че няма разумни устни.

8Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си; А глупостта на безумните е заблуждение.

9Безумните се смеят на беззаконието; А всред правите има благоволение.

10Сърдцето познава своята си горест; И чужд не участвува в радостта му.

11Къщата на нечестивите ще се събори; Но шатърът на правите ще цъвти.

12Има път който се види прав на человека; Но краят му е пътища към смърт.

13Още и в смеха сърдцето има болката си; И на радостта свършекът е скръб.

14Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити, И добрият человек от себе си.

15Простият вярва на всяка дума; А благоразумният внимава в пътеките си.

16Мъдрият се бои, И уклонява се от злото; А безумният хвърля се напред, и бива смел.

17Острояростният прави несмислено; И зломисленият человек е омразен.

18Безумните наследват глупост; А благоразумните се венчават със знание.

19Злите се кланят пред добрите, И нечестивите във вратата на праведния.

20Сиромаха го мрази даже и ближният му; А на богатия приятелите са много.

21Който презира ближния си съгрешава; А който помилва сиромасите блажен е.

22Не заблуждават ли се които измислюват зло? Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро.

23От всеки труд има полза, А от бледословието на устните само скудост.

24Венец на мъдрите е богатството им: Преимуществото на безумните е глупостта.

25Истинний свидетел избавя души; А лъстивий излива лъжи.

26В страха от Господа има крепко упование; И неговите чада ще имат прибежище.

27Страхът Господен е източник на живот, И отдалечава от сетите на смъртта.

28Умножението на людете е слава на царя, А намалението на людете съсипване на княза.

29Дълготърпеливий има голямо благоразумие; А нетърпеливий показва много безумие.

30Тихо сърдце е живот на плътта; А завистта е гнилост на костите.

31Който угнетява убогия безчести Създателя му; А който помилва сиромаха почита го.

32Нечестивий ще се изпъди за нечестието си; А праведний и в смъртта си има упование.

33В сърдцето на разумния почива мъдрост; А каквото има вътре в безумните ще се яви.

34Правдата възвишава народ; А грехът е безчестие на людете.

35Благоволението на царя е към разумния раб, А яростта му към оногози който докарва срам.