2 Царе 12 - Цариградски（BG1871）

1И проводи Господ Натана при Давида. И дойде при него та му рече: Имаше двама мъже в един град, единият богат, а другият сиромах.

2Богатият имаше овци и говеда твърде много.

3А сиромахът нямаше друго освен едно малко агне женско което бе купил, и хранеше го; и порасна то с него и с чадата му наедно, от хляба му ядеше, и от чашата му пиеше, и на лоното му лежеше, и то му беше като дъщеря.

4И дойде един пътник при богатия; и посвидя му се да вземе от овците си и от говедата си да приготви на пътника който бе дошел при него, но взе на сиромаха агнето та го приготви за человека който бе дошел при него.

5И разпали се много гневът на Давида против тогоз человека; и рече Натану: Жив е Господ, достоен е за смърт този человек който е сторил това;

6и ще плати агнето четверократно понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7И рече Натан Давиду: Ти си този человек. Така говори Господ Бог Израилев: Аз те помазах цар над Израиля; и аз те избавих от Сауловата ръка,

8и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в лоното ти, и дадох ти Израилевия и Юдиния дом; и ако беше малко това, приложил бих ти това и това.

9Защо презря ти словото Гсоподне та стори злото пред очите му? Ти порази с меч Урия Хетееца, и взе си за жена жена му, а него умъртви ти с меча на Амоновите синове.

10Сега прочее няма да се оттегли никога меч от дома ти понеже ме презря ти та взе жената на Урия Хетееца за да ти е жена.

11Така говори Господ: Ето, ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти та ще ги дам на ближния ти; и ще лежи с жените ти пред това слънце.

12Защото ти направи тайно; но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред слънцето.

13И рече Давид Натану: Съгреших Господу. А Натан рече Давиду: И Господ отне съгрешението ти: няма да умреш.

14Но понеже с това нещо ти даде голяма причина на враговете Господни да хулят, за това детето което ти се роди непременно ще умре.

15И отиде си Натан в дома си. А Господ порази детето което роди Уриевата жена Давиду; и разболя се.

16И моли се Давид Богу за детето, и пости Давид, и влезе та пренощува легнал на земята.

17И станаха старейшините на дома му та дойдоха при него за да го дигнат от земята; но не рачи, нито яде хляб с тях.

18И в седмият ден умря детето. И уплашиха се Давидовите раби да му обадят че е умряло детето, защото думаха: Ето доде бе живо още детето говорехме му, и не послушваше гласа ни; а как да му кажем че е умряло детето, та да си направи зло?

19Но като видя Давид че рабите му шепнеха помежду си, разумя Давид че е умряло детето; за това рече Давид на рабите си: Умря ли детето? И те рекоха: Умря.

20Тогаз стана Давид от земята, и оми се, и помаза се, и промени дрехите си, и влезе в дома Господен та се поклони. После влезе в дома си и поиска да яде; и туриха пред него хляб да яде.

21И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб.

22И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.

23Но сега умря; защо да постя? Мога ли да го повърна пак? Аз ще ида при него, а то не ще да се върне при мене.

24И утеши Давид жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и роди син и нарече името му Соломон; и Господ го възлюби.

25И проводи чрез ръката на Натана пророка та нарече името му Иедидия заради Господа.

26А Иоав ратува против Рава на Амоновите синове, и облада царския град.

27И прати Иоав вестители Давиду и рече: Ратувах против Рава, и превзел съм даже града на водите.

28Сега прочее събери остатъка на людете та разположи стана си против града, и обладай го, за да не обладая аз града, и се нарече името ми над него.

29И събра Давид всичките люде та отиде в Рава, и се би против него, и облада го.

30И взе венеца на царя им от главата му, на който тежината беше един златен талант с многоценни камене; и положи се на Давидовата глава. И изнесе из града користи твърде много.

31И людете които бяха в него изведе та ги тури под триони и под железни дикани и под железни секири, и преведе ги през пещта на кирпичите; и така направи в всичките градове на Амоновите синове. Тогаз се върна Давид и всичките люде в Ерусалим.