1И възлезе ангел Господен от Галгал у Бохим та рече: Възведох ви из Египет, и доведох ви в земята за която се клех на отците ви и рекох: Не ща да наруша завета си с вас в век.
2И вие да не направите уговор с жителите на тази земя: олтарите им да съсипете; но вие не послушахте гласа ми. Защо сторихте това?
3И тъй и аз рекох: Не ща да ги изгоня от лицето ви; но ще бъдат противници вам, и боговете им ще ви бъдат примка.
4И като говори ангел Господен тези думи на всичките Израилеви синове, людете възвишиха гласа си и плакаха.
5И нарекоха името на онова место Бехим; и принесоха там жъртва Господу.
6И когато отпусна Исус людете Израилевите синове отидоха всеки в наследието си за да наследят земята.
7И служиха людете Господу в всичките дни на Исуса, и в всичките дни на старейшините що поживяха по Исуса, които бяха видели всичките големи Господни дела що направи заради Израиля.
8И умря Исус синът Навиев, раб Господен, на възраст сто и десет лета.
9И погребоха го в предела на наследието му в Тамнатарес, в гората Ефрем, към северната страна на гората Гаас.
10И всичкий още онзи род се прибра при отците си. И настана друг род след тях който не знаеше Господа нито делата които направи заради Израиля.
11И направиха Израилевите синове зло пред Господа, и поклониха се на Ваалимите;
12и оставиха Господа Бога на отците си който ги изведе из Египетската земя та отидоха след други богове, от боговете на народите които бяха около тях; и поклониха им се и разгневиха Господа.
13И оставиха Господа та служиха Ваала и на Астартините идоли.
14И разпали се гневът Господен върх Израиля, и предаде ги в ръката на грабителите, и разграбиха ги; и предаде ги в ръката на околните им неприятели щото не могоха вече да устоят пред лицето на неприятелите си.
15На всякъде дето излизаха, ръката Господня беше против тях за зло, както говори Господ и както им се кле; достигнаха до голямо утеснение.
16Тогаз възстави Господ съдии, които ги избавиха от ръката на грабителите им.
17Но те и съдиите си не послушаха, а блудуваха след други богове и поклониха им се: уклониха скоро от пътя в който ходиха отците им които слушаха заповедите Господни: те не направиха така.
18И когато Господ им възставяше съдии, тогаз беше Господ с съдията, и избавяше ги от ръката на неприятелите им в всичките дни на съдията; защото се смиляваше Господ за въздиханията им поради онези които ги угнетяваха и притесняваха.
19А когато умираше съдията, повращаха се и развращаваха се по-зле от отците си, понеже отхождаха след други богове за да им служат и да им се кланят: не преставаха от деянията си нито от строптивия си път.
20И разпали се гневът Господен върх Израиля, и рече: Понеже тези люде престъпиха завета ми който заповядах на отците им, и не послушаха гласа ми,
21и аз не ща да изгоня вече от лицето им ни едного от народите които остави Исус когато умря,
22за да изкуся Израиля чрез тях да ли пазят пътя Господен и ходят в него, както го го пазеха отците им, или не.
23И остави Господ тези народи без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.