Исая 28 - Цариградски（BG1871）

1Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, На които славната красота е повенал цвет, Които на върха на тлъстите долове се обладават от вино!

2Ето, от Господа един крепък и силен, Като буря с град, Като разорителна вихрушка, Като буря на силни води прелели, Ще ги хвърли с ръката си на земята.

3Венецът на гордостта на Ефремовите пияници Ще се потъпче под нозе.

4И повеналият цвет, славната им красота, Който е на върха на тлъстия дол, Ще стане като първозрела смоква преди летото, Която щом вземе в ръка който я види, поглъща я.

5В онзи ден Господ на Силите ще е венец на слава И корона на красота за остатъка на людете си,

6И дух на съдба за седналия в съдба, И сила за тези които вращат неприятеля до портата му.

7Но и те се побъркаха от виното И заблудиха се от сикерата: Свещеник и пророк побъркаха се от сикера, Погълнаха се от вино, Заблудиха се от сикера: Побъркаха се във видението, Препъват се в съдбата.

8Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и с нечистота: Няма чисто место.

9Кого ще научи на знание? И кого ще направи да разумее поучение? Отбиените от млеко ли? Отлъчените от съсци ли?

10Защото заповед има върх заповед, Заповед върх заповед, Правило върх правило, правило върх правило, Тук малко, там малко.

11Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тези люде

12Той който бе им рекъл: Тая е почивката с която да успокоите утрудения, И тая е отрадата; Но те не рачиха да слушат.

13И тъй, словото Господне ще стане за тях Заповед върх заповед, заповед върх заповед, Правило върх правило, правило върх правило, Тук малко, там малко; За да ходят, и да паднат възнак, и да се съкрушат, И да се впримчат, и да се хванат.

14За то, слушайте словото Господне, вие человеци присмиватели, Които се вожди на тези люде що са в Ерусалим.

15Понеже сте рекли: Ние направихме уговор със смъртта, И се съгласихме с ада: Когато преливът на бедата минува, не ще да дойде до нас, Защото си направихме прибежище лъжата, И под лъстението ще се скрием, -

16За то, така говори Господ Иеова: Ето, полагам в Сион основание, камик, Камик избран, скъпоценен, краеъглен, основание твърдо: Който верва в него няма да прибърза да побегне.

17И ще туря съдбата правило, И правдата мерило; И град ще изтреби прибежището на лъжата, И водата ще потопи местото на скриването.

18И уговорът ви със смъртта ще се унищожи, И съгласието ви с ада не ще да устои; Когато преливът на бедата минува, Тогаз ще се стъпчете от него:

19Когато мине, ще ви хване; Защото всека заран ще минува, Дене и ноще; И само слухът да усети некой ще е страшно.

20Защото одърът е по-къс отколкото да може некой да се простре, И завивката по-тесна отколкото да може да се завие.

21Защото Господ ще възстане както с гората Ферасим, Ще се разяри както в дома на Гаваон, За да действува делото си, пречудното си дело, И да извърши деянието си, удивителното си деяние.

22Сега прочее не ставайте присмиватели За да се не стегнат узите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова Саваота Определено погубление върх всичка таз земя.

23Слушайте, и чуйте гласа ми: Внимавайте, и слушайте словото ми.

24Орачът да ли всеки ден оре за да посее, Всеки ден ли разтваря бразди и разбива буците на нивата си?

25Като изравни лицето й, Не пръска ли чернуха, и посева кимион, И туря житото според реда му, И ечимика на определеното му место, И белото жито в предела му?

26Защото учи го Бог му как требва да прави, - поучава го.

27Защото не се вършее чернухата с диканя, Нито колело от кола се завърта върх кимиона; Но с тояга се очуква чернухата, И с прът кимионът.

28А житото на хлеба се стрива; Но не ще го вършее винаги, Нито ще го стрие с колното си колело, Нито ще го направи дребно с копитата на конете си.

29И то произлезва от Господа Саваота, Който е чуден в съвет, велик в разум.