Исая 37 - Цариградски（BG1871）

1И когато чу цар Езекия раздра дрехите си, и се покри с вретище, и влезе в дома Господен.

2И проводи Елиакима домостроителя, и Шевна писеца, и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3И рекоха му: Така говори Езекия: Ден на скърб и на обличение и на хула е този ден; защото настана часът да се родят децата, но сила няма за раждане.

4Може би Господ Бог твой да чуе думите на Рапсака когото Асирийският цар, господарят му, е проводил за да укорява Бога живаго, и да обличи думите които чу Господ Бог твой; за това възвиси моление за остатъка що е останал.

5И отидоха при Исаия рабите на цар Езекия.

6И рече им Исаия: Така ще кажете на господаря си: Така говори Господ: Не бой се от думите които си чул с които рабите на Асирийския цар ме похулиха.

7Ето, аз ще туря в него такъв дух щото, като чуе слух, ще се върне в земята си; и ще го направя да падне чрез нож в земята си.

8И върна се Рапсак, и намери Асирийския цар че ратуваше против Ливна; защото чу че беше тръгнал от Лахис.

9И царят чу да говорят за Тирака Етиопския цар: Излезе да ратува против тебе. И когато чу това, проводи посланници на Езекия и каза:

10Така ще говорите на Езекия Юдиния цар и ще речете: Бог твой на когото уповаваш да те не прелъщава като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на Асирийския цар.

11Ето, ти си чул що направиха Асирийските царе на всичките места, как ги изтребиха; и ти ли ще се избавиш?

12Боговете на народите избавиха ли онези които отците ми изтребиха, - Гозан, и Харан, и Ресеф, и Еденовите синове които бяха в Таласар?

13Де е царят на Емат, и царят на Арфат, и царят на града Сефаруим, на Ена, и на Ава?

14И взе Езекия писмото от ръката на посланниците та го прочете; и възлезе Езекия в дома Господен та го разгъна пред Господа.

15И помоли се пред Господа Езекия и рече:

16Господи на Силите, Боже Израилев който седиш на херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.

17Приклони, Господи, ухото си и чуй: отвори, Господи, очите си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго.

18Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха всичките области и земята им.

19И хвърлиха в огън боговете им; защото не беха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за то ги погубиха.

20Сега прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един.

21Тогаз проводи Исаия Амосовий до Езекия и рече: Така говори Господ Бог Израилев: чух което си се помолил мене против Сенахирима Асирийския цар.

22Това е словото което Господ говори за него: - Уничижи те, присмея ти се девицата, Сионовата дъщеря: Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря.

23Кого си укорил и похулил ти? И против кого си възвисил глас И си надигнал високо очите си? – Против Светаго Израилева.

24Господа си укорил ти чрез рабите си, и си рекъл: С множеството на колесниците си възлезох аз Върх височината на горите, върх ребрата на Ливан; И ще изсека високите му кедри, избраните му елхи; И ще влеза в крайната му височина, В дъбравата на неговия Кармил:

25Аз изкопах и пих вода; И със стъпките на нозете си Изсуших всичките реки на обсадените.

26Не си ли чул че аз направих това отдавна, И от древни дни определих това? А сега свърших това, Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове на развалини.

27За това жителите им станаха безсилни, Устрашиха се и посрамиха се: Бяха трева на полето и злак, Трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане тръст.

28Но аз зная жилището ти, и изхода ти, и входа ти, И буйството ти против мене.

29Понеже буйството ти против мене И надменността ти възлезоха в ушите ми, За то ще туря куката си в ноздрите ти И уздата си в устните ти Та ще те върна през пътя през който си дошел.

30И това ще ти бъде знамение: Това лето ще ядете което е саморасло, И второто лето което прораствува от истото; А третото лето посейте, и ожънете, И насадете лозя, и яжте плода им.

31И упазеното от Юдиния дом Което е останало ще пусне корени пак долу, И ще даде горе плод.

32Защото из Ерусалим ще излезе остатъкът, И из гората Сион упазеното: Ревността на Господа Саваота ще свърши това.

33За то така говори Господ за Асирийския цар: Няма да влезе в този град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще излезе пред него с щит, Нито ще въздигне против него окоп.

34По пътя по който е дошел, по него ще се върне, И в този град няма да влезе, говори Господ;

35Защото ще защитя този град да го отърва, Заради мене и заради раба ми Давида.

36Тогаз излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.

37И тръгна Сенахирим Асирийският цар та отиде и върна се, и живееше в Ниневия.

38И като се кланяше в дома на Нисроха бога си, Адрамелех и Сарасар синовете му поразиха го с нож; и те побегнаха в Араратската земя; а вместо него въцари се Есарадон син му.