Второзаконие 12 - Цариградски（BG1871）

1Тия са повеленията и съдовете които ще внимаете да правите в тази земя която Господ Бог на отците ти дава тебе да я наследиш, в всичките дни в които живеете на земята.

2Да разорите всичките места дето народите които ще завладеете служиха на боговете си, по високите гори, и по хълмовете, и под всяко зелено дърво;

3и да съсипете жертвениците им, и строшите стълповете им, и изгорите с огън Ашерите им, и съсечете идолите на боговете им, и погубите имената им от онова място.

4Вие да не направите такива неща за Господа Бога вашего;

5но на мястото което Господ Бог ваш избере от всичките ваши племена за да положи името си там - жилището му - да търсите и там да идете;

6и там да приносите всесъжението си, и жъртвите си, и десетъците си, и възвишаемите приношения на ръцете си, и обричанията си, и самоволните си приношения, и първородните от говедата си и от овците си;

7и там да ядете пред Господа Бога вашего и да се веселите, вие и челедите ви, в всичко на каквото турите ръце, в каквото те е благословил Господ Бог твой.

8Да не правите според всичко което правим ние днес тук, всеки онова което му се вижда за добро.

9Защото не сте дошли още в упокоението и в наследието, което ви дава Господ Бог ваш.

10Но когато прейдете Иордан и се населите на земята която ви Господ Бог ваш дава да наследите, и ви даде упокоение от всичките ви неприятели наоколо, та се населите безопасно,

11тогаз на мястото което избере Господ Бог ваш да насели там името си, там да приносите всичко що ви заповядвам: всесъженията си, и жъртвите си, десетъците си, и възвишаемите приношения на ръцете си, и всичките си избрани обричания които сте обрекли Господу;

12и да се веселите пред Господа Бога вашего, вие, и синовете ви, и дъщерите ви, и рабите ви, и рабините ви, и Левитинът който е отвътре вратата ви; защото той няма дял нито наследие с вас.

13Внимай на себе си да не би да принесеш всесъженията си на всяко място което видиш;

14но на това място което избере Господ в едно от племената ти, там да приносиш всесъженията си, и там да правиш всичко що ти заповядвам.

15Можеш обаче в всичките твои жилища да колиш и да ядеш месо по всичкото желание на душата ти, според благословението което ти е дал Господ Бог твой: нечистий и чистий могат да ядат от него, както от сърна и както от елен.

16Само кръвта да не ядете: на земята да я изливате като вода.

17Не можеш да ядеш отвътре вратата си десетъка на житото си, или на виното си, или на елея си, или първородните на говедата си или на овците си, нито някое от обричанията си които си обрекъл, нито самоволните си приношения, или възвишаемите приношения на ръцете си;

18но тях да ядеш пред Господа Бога твоего на мястото което избере Господ Бог твой, ти, и син ти, и дъщеря ти, и слугата ти, слугинята ти, и Левитинът който е отвътре вратата ти; и да се веселиш пред Господа Бога твоего в всичко на каквото туриш ръка.

19Внимай на себе си да не оставиш някога Левитина колкото време живееш на земята си.

20Когато разшири Господ Бог твой пределите ти както ти се обеща, и речеш: Ще ям месо, (защото желае душата ти да яде месо,) можеш да ядеш месо по всичкото желание на душата ти.

21Ако мястото което Господ Бог твой избра да положи там името си отстои много далеч от тебе, тогаз да колиш от говедата си и от овците си които ти е дал Господ както ти заповядах, и да ядеш в жилищата си по всичкото желание на душата ти.

22Както се яде сърна и елен, така ще ги ядеш: нечистий и чистий могат да ядат от тях без разлика.

23Само строго да се вардиш да не ядеш кръв; защото кръвта е животът, и не бива да ядеш живота с месото.

24Да я не ядеш: на земята да я изливаш като вода.

25Да я не ядеш, за да ти бъде добре, на тебе и на чадата ти след тебе, когато правиш правото пред Господа.

26Но посвещенията си колкото имаш и обричанията си да вземеш та да идеш на мястото което избере Господ,

27и да принесеш всесъженията си, месото и кръвта, върх олтаря на Господа Бога твоего: кръвта на жъртвите ти ще се излее върху олтаря на Господа Бога твоего, а месото ще изядеш.

28Внимай и слушай всичките тия думи които ти заповядвам, за да ти бъде добре, на тебе и на чадата ти след тебе во век, когато правиш доброто и правото пред Господа Бога твоего.

29Когато Господ Бог твой изтреби народите от лицето ти дето отхождаш да ги наследиш, и когато ги наследиш и се населиш на земята им,

30внимай на себе си да се не впримчиш да ги последваш когато се изтребят от лицето ти; и да не издирваш за боговете им и говориш: както служеха тия народи на боговете си, така и аз ще направя.

31Да не направиш така Господу Богу твоему; защото всяка гнусота която Господ ненавиди направиха те на боговете си, понеже и синовете си и дъщерите си изгаряха с огън за боговете си.

32Всичко що ви заповядвам аз, внимайте това да правите: да не притуриш на него, нито да отнемеш от него.