Числа 22 - Цариградски（BG1871）

1И дигнаха се Израилевите синове, и разположиха стан на Моавовите полета отсам Йордан, срещу Иерихон.

2И Валак Сепфоровий син видя всичко що стори Израил на Аморейците.

3И убоя се много Моав от людете, защото бяха многочисленни; и Моав беше в недоумение поради Израилевите синове.

4И рече Моав на Мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда тревата в полето. И Валак син Сепфоров беше цар на Моавяните в това време.

5И проводи посланници до Валаама сина Веорова в Фатур, който беше при реката Евфрат, в земята на синовете на людете му, за да го повика; и заръча да му кажат: Ето, люде излязоха из Египет: ето, покриват лицето на земята, и седят срещу мене.

6И сега ела, моля ти се, прокълни ми тези люде, защото са по-силни от мене, негли бих могл да ги поразя и да ги изпъдя из земята; понеже знам че ти когото благословиш благословен е, а когото прокълнеш проклет е.

7И отидоха Моавовите старейшини и Мадиамските старейшини с дарове за вълхвованието в ръце; и дойдоха при Валаама и казаха му Валаковите думи.

8А той им рече: Останете тука тази нощ, и ще ви дам ответ както ми каже Господ. И останаха Моавовите князове у Валаама.

9И дойде Бог при Валаама и рече: Що са тези человеци у тебе?

10И рече Валаам Богу: Валак Сепфоровът син, царят на Моавяните, пратил ги е до мене и ми казва:

11Ето людете които излязоха из Египет и покриха лицето на земята: ела сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12И рече Бог Валааму: Да не идеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13И като стана Валаам сутринта, рече на Валаковите князове: Идете в земята си, защото не рачи да мя пусне Господ да дойда с вас.

14И станаха Моавовите князове та дойдоха при Валака, и рекоха: Валаам не рачи да дойде с нас.

15А Валак проводи пак князове, по-много и по-почтени от онези;

16и дойдоха при Валаама та му рекоха: Така говори Валак син Сепфоров: Моля ти се, нищо да те не възпре да дойдеш до мене;

17защото ще те почета с големи почести, и ще сторя все що ми речеш; и тъй, ела, моля, прокълни ми тези люде.

18А Валаам отговори и рече на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и дома си пълен с сребро и злато, не мога да престъпя словото на Господа Бога моего и да направя ни по-малко ни по-много;

19за това, моля, останете тук и вие тази нощ, за да видя какво още ще ми каже Господ.

20И дойде Бог при Валаама през нощта та му рече: Ако дойдат человеците да тя повикат, стани, иди с тях; но каквото ти река, него да направиш.

21И стана Валаам на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с Моавовите князове.

22И разпали се гневът Божий защото отиде; и застана ангел Господен на пътя пред Валаама за да му се съпротиви; (и той ездеше на ослицата си, и двама негови слуги бяха с него;)

23и понеже ослицата видя ангела Господен че стоеше на пътя с гол нож в ръка, свърна ослицата от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата за да я оправи в пътя.

24И застана ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда отсам и ограда оттам.

25И понеже ослицата видя ангела Господен, притисна се към стената, и притисна Валаамовата нога към стената; а той я удари пак.

26И ангелът Господен отиде на напред, и застана на едно тесно място дето нямаше път да свърне ни надясно ни наляво.

27И понеже ослицата видя ангела Господен, падна под Валаама; а Валаам се разгневи, и удари ослицата с тоягата.

28Тогаз Господ отвори устата на ослицата; и тя рече Валааму: Що ти съм сторила, та ме биеш сега третий път?

29А Валаам рече на ослицата: Защото си се подиграла с мене. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те убил.

30И ослицата рече Валааму: Не съм ли аз твоята ослица на която си ездил от когато си до този ден? Имала ли съм навикновение друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31Тогаз отвори Господ на Валаама очите, и видя ангела Господен че стоеше на пътя, и гол нож в ръката му; и преклони се и падна на лицето си.

32И рече му ангелът Господен: Защо би ти ослицата си сега три пъти? Ето аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33и ослицата ме видя и свърна от мене, ето, три пъти: ако да не свърнеше тя от мене, аз сега щях да те убия, а нея да оставя жива.

34Тогаз рече Валаам на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.

35А ангелът Господен рече Валааму: Иди с человеците; но каквото ти река, него да говориш. И отиде Валаам с Валаковите князове.

36И като чу Валак че иде Валаам, излезе да го посрещне до един Моавски град в пределите на Арнон, който е най-краен предел.

37Тогаз Валак рече Валааму: Не проводих ли до тебе нарочно да те повикам? Защо не дойде при мене? Не мога ли да ти сторя почест?

38А Валаам рече Валаку: Ето, дойдох при тебе: имам ли сега власт да говоря нещо? Която дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39И отиде Валаам наедно с Валака, и дойдоха в Кариатузот.

40И жъртвува Валак говеда и овци, и проводи Валааму и на князовете които бяха с него.

41И на сутринта взе Валак Валаама и възведе го на високите Ваалови места; и от там видя той края на людете.