Лука 8 - Цариградски（BG1871）

1И след това ходеше от град на град и от село на село да проповядва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици бяха с него,

2и жени някои които бяха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която бяха излезли седем бяса,

3и Иоана жената на Хуза настойника Иродов, и Сусана, и други много които му слугуваха от своят си имот.

4И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча:

5Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха.

6А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото нямаше влага.

7Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го.

8А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша.

9А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча?

10А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповядва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумяват.

11И тая е притчата. Семето е словото Божие.

12А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да повярват и се спасят.

13А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен нямат; които за малко време вярват, и във време на напаст отстъпват.

14А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод.

15А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.

16И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влязват.

17Защото няма скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве.

18За това, гледайте как слушате; защото който има; ще му се даде; а който няма, и онова което мисли че има ще му се отнеме.

19И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можеха да приближат до него.

20И известиха му някои и казваха: Майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят.

21А той отговори и рече им: Мен са майка и братя тези които слушат словото Божие и го изпълняват.

22И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха.

23И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност бяха.

24И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на вятъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина.

25И рече им: Де ви е вярата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелява и на ветровете и на водата, и го слушат?

26И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.

27И щом излезе на земята, срещна го от града някой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата.

28И като видя Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голям рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи;

29защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.)

30И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влязоха в него.

31И молеха го да им не повелее да идат в бездната.

32А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влязат в тях; и дозволи им.

33И като излезнаха бесовете от человека, влязоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави.

34А свинопасците като видяха това що стана побягнаха, и отидоха та известиха в града и в селата.

35И излязоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото бяха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се.

36И тези които бяха видяли това известиха им как изцеле бесният.

37И всичкото множество от околността Гадаринска молиха му се да си отиде от тях; защото бяха обзети от голям страх; а той влезе в ладията и върна се.

38А человекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше му се да бъде с него; но Исус го изпрати и рече:

39Върни се у дома си, и разкажи това което ти стори Бог. И отиде та проповядва по всичкия град това що му стори Исус.

40А когато се върна Исус, прие го народът; защото всички го чакаха.

41И, ето, дойде един человек, на име Яир, (и той бе началник на съборището,) и падна на нозете Исусови, та му се молеше да влезе в дома му;

42защото имаше дъщеря единородна, като на дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отхождаше, народът го притискаше.

43И жена някоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого,

44приближи се изотзад, та се допря до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й.

45И рече Исус: Кой е що се допря до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които бяха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допря до мене?

46Но Исус рече: Някой се допря до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене.

47И като видя жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допря до него, и как на часа оздравя.

48А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вяра те изцели: иди си с миром.

49И когато още говореше, идва някой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умря: не труди учителя.

50А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вярвай, и ще се избави.

51И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката.

52И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умряло, но спи.

53И присмиваха му се, понеже знаеха че е умряло.

54Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани.

55И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде.

56И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.