Йов 15 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз отговори Елифаз Теманецът и рече: -

2Мъдър человек с въздушни мисли отговаря ли? И пълни ли търбуха си с източен вятър?

3Препира ли се с суетни думи И с неполезни речи?

4Наистина ти унищожаваш страха, И изключваш моленето пред Бога.

5Защото устата ти показват беззаконието ти, И избрал си езика на пронирливите.

6Устата ти те осъждат, а не аз: Устните ти свидетелствуват против тебе.

7Ти ли си първ роден человек? Или създаден ли си преди хълмовете?

8чул ли си ти Божиите съвети? Или си заключил в себе си мъдростта?

9Що знаеш ти което ние не знаем? Що разумяваш което няма у нас?

10Има и между нас сединяви и стари, По-преминали на възраст и от баща ти.

11Божиите утешения и меките към тебе думи За тебе малко нещо ли са?

12Какво те блазни сърдцето ти, И на какво смигат очите ти,

13Та обръщаш духа си против Бога, И изваждаш таквизи думи из устата си?

14Що е человек та да е чист, И родений от жена та да е праведен?

15Ето, на светите си не се уверява; И небесата не са чисти в очите му:

16Колко повече е гнусен и непотребен человек Който пие неправда като вода!

17Аз ще ти обадя, послушай ме; И това което съм видял, ще ти прикажа,

18Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от своите отци,

19На които сами биде дадена земята, И чужденец не замина между тях.

20Нечестивият се мъчи през всичките дни; И преброени години са упазени за мъчителя.

21Ужасни гласове има в ушите му. че като е в спокойствие ще нападне на него изтребителят;

22Не вярва че ще се върне от тъмнината; И определен е той за нож.

23Скита се за хляб, но де го? Знае че денят на тъмнината е готов в ръката му.

24Скръб и утеснение ще го ужасят: Като цар приготвен за бой ще превъзмогнат против него

25Защото простре ръката си против Бога, И възгордя се против Всесилнаго.

26Устреми се на него с врата си, С дебелите гърбове на щитовете си;

27Защото покри лицето си с тлъстината си, И направи тлъсти чреслата си.

28И насели в разорени градове, В домове ненаселени, Готови за събаряне.

29Няма да се обогати, и имотът му няма да пребъде, Нито ще се разпространи изобилието му по земята.

30Няма да се отлъчи от тъмнината: Пламик ще изсуши младоците му; И с диханието на неговите уста ще се вземе.

31Да не повярва на суетата прелъстеният, Защото суета ще бъде заплатата му.

32Преди времето си ще се отсече; И ветвата му не ще се раззелени.

33Ще изрони неузрялото си грозде като лозето, И ще хвърли цвета си като маслината.

34Защото събранието на лицемерите ще остане пусто, И огън ще пояде шатрите на мъздоимството.

35Зачнуват лукавство, и раждат беззаконие, И сърдцето им изхитри лъст.