Йоан 10 - Цариградски（BG1871）

1Истина, истина ви казвам: Който не влязва през вратата в кошарата на овците, но пролазя от другаде, той е крадец и разбойник.

2А който влязва през вратата пастир е на овците.

3Нему вратарът отваря; и овците слушат гласа му, и своите овци по име зове, и ги извожда.

4И когато изкара овците си вън ходи пред тях; и овците идат след него, защото знаят гласа му.

5А след чужденец не щат оти, но ще побягнат от него; защото гласа на чужденците не знаят.

6Тази притча им рече Исус; но те не разумяха що бе това което им говореше.

7Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците.

8Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха.

9Аз съм вратата; през мене ако влезе някой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.

10Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно.

11Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците.

12А наемникът, който не е овчар, на когото овците не са негови, види вълка че иде, и оставя овците и бяга; а вълкът разграбя овците и разпръсва ги.

13А наемникът бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.

14Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават.

15Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците.

16И други овци имам, които не са от този двор, и тях трябва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир.

17За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак.

18Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.

19И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи.

20И мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е: що го слушате?

21Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

22И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше.

23И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов.

24Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно.

25Отговори им Исус: Казах ви, и не вярвате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене.

26Но вие не вярвате защото не сте от моите овци, както ви рекох.

27Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене,

28И аз им давам живот вечен; и няма да загинат във веки, и никой няма да ги грабне от ръката ми.

29Отец ми който ми ги даде от всички е най-голям; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми.

30Аз и Отец едно сме.

31Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият.

32Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене?

33Отговориха му Юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камене върх тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог.

34Отговори им Исус: Не е ли писано във вашият закон, "Аз рекох, Богове сте"?

35Ако нарече богове онези, към които биде словото Божие, (и писанието не може да се наруши,)

36на тогоз когото Бог освети и проводи на света вие казвате ли: Богохулствуваш, защото рекох: Син Божий съм?

37Ако не правя делата на Отца моего, не вярвайте в мене:

38но ако ги правя, в мене като не вярвате вярвайте в делата; за да познаете и да повярвате че Отец е в мене и аз в него.

39Тогаз пак искаха да го хванат, но избегна из ръцете им,

40и отиде пак отвъд Иордан, на мястото дето кръщаваше от напред Иоан; и остана там.

41И мнозина дойдоха при него, и казваха: Иоан никое чудо не стори; но всичко що рече Иоан за него истинско беше.

42И там повярваха мнозина в него.