Йов 3 - Цариградски（BG1871）

1След това отвори Иов устата си та прокле деня си.

2И говори Иов и рече: -

3Да погине денят в който се родих, И нощта в която рекоха: Роди се мъжко.

4Да бъде тъмнина онзи ден: Бог да го не потърси от горе, И да не изгрее на него виделина.

5Тъмнина и смъртна сянка да го обладаят: Мрак да седи на него: Мрачността на деня да го направи ужасен.

6Тъмнина да обладае онази нощ: Да се не събере с дните на годината: Да не влезе в числото на месеците.

7Ето, пуста да остане оная нощ: Глас радостен да не дойде върху нея.

8Да я прокълнат тези които кълнат дните, Тези които са готови да дигнат Левиатана.

9Да помрачеят звездите на вечерта й: Да чака видело, и да няма, И да не види първите лучи на зората;

10Защото не затвори дверите на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11Защо не умрях от рождението; И не издъхнах щом излязох из утробата?

12Защо ме приеха коленете? Или защо съсците за да суча?

13Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогаз щях да съм в упокоение

14Наедно с царе и съветници земни Които си градят запустения,

15Или с князове които имаха злато, Които бяха напълнили домовете си с сребро;

16Или като изверг, скрит, не щеше да ме има, Както младенци които видело не са видели.

17Там нечестивите престават да смущават, И там утрудените се упокояват.

18Наедно се упокояват и пленените: Не чуят глас насилнически.

19Там са малък и голям, И рабът е свободен от господаря си.

20Защо се даде видело на злощастния, И живот на ограничения в душата,

21Които желаят смъртта, и няма я Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,

22Които се много радват и веселят Когато намерят гроба?

23Защо се е дало видело на человека комуто пътят е скрит, И когото Бог е затворил?

24Защото преди ястието ми дохожда стенанието ми, И риканията ми се изливат като вода.

25Защото онова от което се боех случи ми се, И онова от което треперях дойде върх мене.

26Нямам мир, нито упокоение, нито тишина; И смущение ме нападна.