2 Летописи 20 - Цариградски（BG1871）

1А след това дойдоха против Иосафата Моавовите синове и Амоновите синове, и с тях от Амонците за да ратуват.

2И дойдоха та известиха Иосафату и рекоха: Голямо множество иде против тебе из оттатък морето, от Сирия; и, ето, са в Асасон-тамар, който е Енгади.

3А устраши се Иосафат, и даде себе си за да търси Господа, и прогласи пост по всичкия Юда.

4И събраха се Юдините мъже за да искат помощ от Господа; още и от всичките Юдини градове дойдоха за да търсят Господа.

5И застана Иосафат всред Юдиното и Ерусалимското събрание в дома Господен пред новия двор

6та рече: Господи Боже на отците ни, не си ли ти Бог който си на небето? и не си ли ти който владееш над всичките царства на народите? и не е ли в ръката ти силата и крепостта, и никой не може да ти се съпротиви?

7Не си ли ти Бог наш който си изпъдил жителите на тази земя пред людете си Израиля, и дал си я на семето на възлюбленаго си Авраама в век?

8И населиха се в нея, и съградиха ти светилище в нея за името ти, и рекоха:

9Ако нападне върх нас зло, - меч, съд, или мор, или глад; - та застанем пред този дом и пред тебе, (защото името ти е в този дом,) и възопием към тебе в скръбта си, тогаз ще послушаш и помогнеш.

10И сега, ето Амоновите и Моавовите синове, и онези от гората Сиир към които не си оставил Израиля да отиде когато идеха от Египетската земя, но се уклониха от тях и не ги изтребиха,

11и ето как ни въздават и идат да ни изпъдят от наследието ти което си дал да наследим.

12Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? защото няма сила в нас за да противостоим на това голямо множество което иде върх нас, и не знаем що да правим; но към тебе са очите ни.

13И стоеше всичкий Юда пред Господа с челедите си, жените си, и синовете си.

14Тогаз дойде Дух Господен на Яазиила Захарииния син, (а Захария е син на Венаия, а Венаия син на Иеиила, а Иеиила син на Матания,) Левитина, от Асафовите синове, всред събранието;

15и рече: Слушайте, всички Юдо, и жители Ерусалимски, и ти царю Иосафате: така говори Господ вам: Не бойте се вие, нито да се устрашите от лицето на това голямо множество; защото боят не е ваш но Божий.

16Слезте утре против тях ето възхождат през възхода Асис, и ще ги намерите при края на потока, пред пустинята Иеруил.

17Няма да се биете вие в този бой; предстанете, стойте, и вижте спасението Господне с вас, Юдо и Ерусалиме не бойте се, нито да се устрашите утре излезте против тях и Господ е с вас.

18И наведе се Иосафат с лице до земята; и всичкий Юда и Ерусалимските жители паднаха пред Господа та се поклониха Господу.

19И станаха Левитите, от синовете на Каатовците и от синовете на Кореевците, да хвалят Господа Бога Израилева с глас много възвишен.

20И станаха на утринта та излязоха към пустинята Текуе; и когато излязоха заповяда Иосафат та рече: Слушайте ме, Юдо и жители Ерусалимски; вярвайте в Господа Бога вашего, и ще се утвърдите; вярвайте пророците му, и ще имате добър успех.

21И като се съветва с людете нареди певци да пеят Господу и да песнословят великолепието на светинята му като излезат пред войнството, и да говорят: Славословете Господа, защото милостта му е въ век.

22И когато начнаха да пеят и да песнословят, Господ постави засади против Амоновите и Моавовите синове, и против онези от гората Сиир що бяха дошли върх Юда, и се удариха.

23Защото станаха Амоновите и Моавовите синове върх жителите на гората Сиир за да ги изтребят и заличат; и като свършиха жителите на Сиир помогнаха си помежду си да се изтребят.

24А Юда като отиде до стражата на пустинята погледна към множеството, и, ето, бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25И когато дойдоха Иосафат и людете му за да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи съсъди и взеха си толкоз щото не можеха да ги преносят; и три дена обираха, защото користите бяха много.

26И в четвъртия ден се събраха в Дола на Благословението, защото там благословиха Господа; за това се нарече името на онова място Дол на Благословение дори до този ден.

27Тогаз всичките Юдини и Ерусалимски мъже, и Иосафат пред тях, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, защото ги развесели Господ за неприятелите им.

28И дойдоха в Ерусалим с псалтири и китари и тръби в дома Господен.

29И нападна страх Божий на всичките царства на онез места когато чуха че Господ ратува против неприятелите на Израиля.

30И умири се царството Иосафатово; защото неговий Бог му даде покой от всякъде.

31И царува Иосафат над Юда. Тридесет и пет години на възраст бе когато се въцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. И името на майка му бе Азува, дъщеря на Силея.

32И ходи в пътя на Аса отца си; и не се уклони от него, и правеше което бе право пред Господа.

33Но високите места не се отмахнаха; защото людете не бяха още оправили сърдцата си към Бога на отците си.

34А останалите деяния на Иосафата, първите и последните, ето, писани са в словата на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите Царе.

35А след това съедини се Иосафат Юдинът цар с охозия Израилевия цар, на когото делата бяха нечестиви.

36И съедини се с него за да направят кораби които да идат в Тарсис; и направиха корабите в Есион-гавер.

37Тогаз Елиезер Додовът син, от Мариса, пророчествува против Иосафата и рече: Понеже си се съединил с Охозия, Господ сътри делата ти. И строшиха се корабите, и не могоха да идат в Тарсис.