Лука 4 - Цариградски（BG1871）

1А Исус пълен с Духа Светаго върна се от Иордан, и отведен биде Духом в пустинята;

2и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладня.

3И рече му дяволът: Ако си Син Божий, речи на този камик да стане хляб.

4И отвеща му Исус и рече: Писано е, че "не само с хляб ще живее человек, но с всяко слово Божие."

5И като го възведе дяволът на една планина висока, показа му всичките царства на вселенната в една минута време.

6И рече му дяволът: Тебе ще дам всичката тази власт и славата им; защото е мене предадена, и давам я комуто ща.

7И тъй, ако се поклониш ти пред мене, твое ще бъде всичко това.

8И отговори му Исус и рече: Махни се от мене, Сатано; защото е писано: "Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш."

9И заведе го в Ерусалим, и постави го на крилото на храма, и рече му: Ако си Син Божий, хвърли се от тука долу;

10защото е писано: "На ангелите си ще заповяда за тебе да те упазят,

11и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си."

12И отговори Исус и рече му: Речено е: "Да не изкусиш Господа Бога твоего."

13И като свърши всяко изкушение дяволът, отстъпи от него до време.

14А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност.

15И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките.

16И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете.

17И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това място, дето бе писано:

18"Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповядам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода,

19да проповядам благоприятната Господня година.

20И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него.

21И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излязваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов?

23И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си.

24И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си.

25И наистина ви говоря, много вдовици бяха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голям по всичката земя;

26и ни при една от тях не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена.

27И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тях не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът.

28Това като чуха тези които бяха в съборището всички се изпълниха с ярост,

29и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат.

30Но той мина изпомежду им и отиваше си.

31И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни.

32И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт.

33И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бяс; и извика с глас голям,

34и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий.

35И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак.

36И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излязват?

37И разнесе се слух за него по всичките околни места.

38И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея.

39И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.

40И когато залязваше слънцето, всички които имаха болнави от всякакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всякого едного от тях, изцели ги.

41От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос.

42И като стана ден, излезе и отиде в пусто място; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тях.

43А той им рече: че и в другите градове трябва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен.

44И проповядваше в съборищата Галилейски.