2 Царе 11 - Цариградски（BG1871）

1И на другото лято, в което време излазят царете на бой, прати Давид Иоава, и рабите си с него, и всичкия Израил; и разбиха Амоновите синове, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2И надвечер, когато стана Давид от одъра си, разхождаше се по покрива на царския дом; и видя от покрива жена която се къпеше; и жената бе много красна на глед.

3И прати Давид та разпита за жената. И рече един: Не е ви тя Витсавее дъщерята на Елиама, жената на Урия Хетееца?

4И прати Давид вестители та я взе, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си;) и върна се тя у дома си.

5И зачна жената; и прати та извести Давиду и рече: Непраздна съм.

6И прати Давид на Иоава и каза: Изпрати ми Урия Хетееца. И изпрати Иоав Урия при Давида.

7И когато дойде при него Урия, попита го Давид как е Иоав, и как са людете, и как отива боят.

8И рече Давид на Урия: Слез в дома си та омий нозете си. И излезе Урия из царевия дом; и след него отиде дял от царевата трапеза.

9Но Урия спа при вратата на царския дом с всичките раби на господаря си, и не слезе у дома си.

10И когато известиха Давиду и рекоха: Не слезе Урия у дома си, рече Давид на Урия: Не си ли дошел от пътуване? защо не слезе у дома си?

11И рече Урия Давиду: Ковчегът, и Израил, и Юда обитават в шатри; и господарят ми Иоав и рабите на господаря ми са разположени в стан по лицето на полето; а аз ли да ида у дома си за да ям и да пия и да спя с жена си? Жив си и жива е душата ти, не направям аз това нещо.

12И рече Давид на Урия: Престой тука и днес, и утре ще те изпроводя. И престоя Урия в Ерусалим през онзи ден и през другия.

13И повика го Давид, та яде пред него и пи; и опи го. И вечерта излезе да спи на одъра си с рабите на господаря си; а у дома си не слезе.

14И на утринта писа Давид писмо Иоаву, и прати го чрез Урийна ръка.

15И писа в писмото и рече: Турете Урия там дето боят е най-силен: сетне се оттеглете от него, за да се удари той и да умре.

16И като държеше Иоав града под стража, определи Урия на едно място дето знаеше че има силни мъже.

17И излязоха мъжете от града та се биха с Иоава; и паднаха неколцина от людете от Давидовите раби; умря още и Урия Хетеецът.

18И прати Иоав та извести Давиду всичките случаи на боя.

19И заповяда на вестителя и рече: Като свършиш да казваш на царя всичките случаи на боя

20ако се разпали гневът на царя и ти рече: Защо се приближихте при града да се биете? не знаехте ли че щяха да стрелят от стената?

21Кой порази Авимелеха сина на Иерувесета? не хвърли ли една жена от стената част от воденичен камик върх него, та умря в Тевес? Защо се приближихте при стената? тогаз ти речи: Умря и рабът ти Урия Хетеецът.

22И отиде вестителят, и дойде та извести Давиду всичкото за което го изпрати Иоав.

23И рече вестителят Давиду: Преукрепиха се против нас мъжете та излязоха към нас на полето, и прогонихме ги дори до входа на вратата.

24Но стрелците стрелиха от стената върх рабите ти; и умряха едни от рабите на царя, още и рабът ти Урия Хетеецът умря.

25Тогаз рече Давид на вестителя: Така ще речеш Иоаву: Да тя не смущава това нещо, защото мечът пояжда някогаш едного, и някогаш другиго: укрепи боя си против града и съсипи го; и ти го насърдчи.

26И като чу Уриевата жена че умрял мъж й Урия, плака за мъжа си.

27И като премина плачът, проводи Давид та я взе в дома си; и стана му жена, и роди му син. Но делото което направи Давид видя се зло пред очите на Господа.