Лука 20 - Цариградски（BG1871）

1И в един от ония дни, когато поучаваше той народа в храма и благовествуваше, надойдоха първосвещениците и книжниците наедно със старейшините,

2та му говореха и рекоха: Кажи ни с коя власт правиш това? или кой е що ти е дал тази власт?

3Отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч, и кажете ми.

4Кръщението Иоаново от небето ли бе, или от человеците?

5А те си помислиха, и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: Защо не повярвахте в него?

6Ако ли речем: От человеците, всичкий народ с камене ще ни убие; понеже е уверен че Иоан е пророк.

7И отговориха че не знаят от къде бе.

8Тогаз Исус им рече: И аз ви не казвам с коя власт правя това.

9И начна да говори на народа тази притча: Някой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време.

10И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден.

11И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен.

12И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха.

13Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят.

14Но земледелците като го видяха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше.

15И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето?

16Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде!

17А той ги погледна и рече: Що е това писаното: "Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

18Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже.

19И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумяха че там ката тази притча; но убояха се от народа.

20И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в някоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева.

21И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш.

22Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не?

23А той разумя лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате?

24Покажете ми един динарий. чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев.

25А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.

26И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха.

27И пристъпиха някои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха,

28и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: "Ако умре на някого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си."

29А имаше седмина братя, и първият взе жена и умря безчаден.

30И взе вторият жената, и умря и той безчаден.

31И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умряха.

32А подир всичките умря и жената.

33И тъй във възкресението на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

34А Исус отговори и рече им: чадата на този век женят се и за мъж отиват;

35а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват:

36защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са.

37А това че мъртвите възкръсват, и Моисей го изяви при къпината когато назоваваше Господа "Бога Авраамова, и Бога Исаакова, и Бога Яковова."

38А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него.

39И отговориха някои от книжниците и рекоха: Учителю, ти добре рече.

40И не смееха вече нищо да го попитат.

41И Рече им: Как казват че Христос е син Давидов?

42кога сам Давид казва в книгата Псаломска: "Рече Господ Господу моему: Седни отдясно ми

43докле положа враговете ти подножие на нозете ти."

44И тъй, Давид го нарича Господ; а как е син негов?

45И когато всичкий народ слушаше, той рече на учениците си:

46Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, и предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията;

47които изпояждат домовете на вдовиците, и за причина правят дълги молитви. Те ще приемат по-голямо осъждение.