2 Летописи 18 - Цариградски（BG1871）

1И имаше Иосафат богатство и слава много; и направи сватовство с Ахаава.

2И след години слезе при Ахаава в Самария. И закла Ахаав овци и говеда изобилно за него и за людете които бяха с него; и предума го да възлезе в Рамот-галаад.

3И рече Ахаав Израилевът цар Ахав на Иосафата Юдиния цар: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както ти, и людете ми както твоите люде; ще бъдем с тебе в боя.

4И рече Иосафат на Израилевия цар: Попитай днес, моля, словото Господне.

5И събра Израилевът цар пророците, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли в Рамот-галаад за да ратуваме? или да не ида? А те рекоха: Възлез, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

6И рече Иосафат: Няма ли тук още някой пророк Господен за да попитаме чрез него?

7И рече Израилевът цар на Иосафата: Има още един человек чрез когото можем да попитаме Господа; но аз го мразя, защото не пророчествува добре за мене, но всякога зло: Михей е, синът на Иемла. И рече Иосафат: Да не дума царят така.

8И повика Израилевът цар един скопец та рече: Доведи скоро Михея сина на Иемла.

9А Израилевът цар и Иосафата Юдинът цар седеха, всеки на престола си, облечени с одежди, и седеха на открито място при входа на Самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

10И Седекия синът на Ханаана беше си направил железни рогове, и рече: Така говори Господ: С тези ще избодеш Сирийците доде ги свършиш.

11И всичките пророци пророкуваха така, и казаха: Възлез в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

12А вестителят който отиде да повика Михея говори му и рече: Ето, думите на пророците из едни уста са добри за царя; моля прочее и твоето слово да е както на едного от тях, и говори доброто.

13А Михей рече: Жив Господ, което рече Бог мой, него ще говоря.

14И тъй, дойде при царя; и рече му царят: Михее, да идем ли в Рамот-галаад на бой? или да не ида? А той рече: Възлезте, и ще имате добър успех; защото ще се предаде в ръката ви.

15И рече му царят: До колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в име Господне?

16А той рече: Видях всичкия Израил разпръснат по горите като овци които нямат овчар; и рече Господ: Те нямат господар нека се върнат всеки в дома си с мир.

17И рече Израилевий цар Иосафату: Не рекох ли ти че не ще да прорече добро за мене, но зло?

18И Михей рече: чуйте прочее словото Господне: Видях Господа че седи на престола си, и всичкото небесно воинство че предстои около него отдясно и отляво му.

19И рече Господ: Кой ще прелъсти Ахаава Израилевия цар за да възлезе и да падне в Рамот-галаад? И един говори и рече така, а друг инак.

20И излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го прелъстя. И рече му Господ: Как?

21И рече: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И рече Господ: Ще прелъстиш, още и ще сполучиш; излез та направи така.

22И сега, ето, Господ тури дух лъжлив в устата на тези твои пророци, но Господ говори зло за тебе.

23Тогаз се приближи Седекия синът на Ханаана та плесна Михея в ланитата, и рече: През кой път мина духът Господен от мене за да говори на тебе?

24И рече Михей: Ето, ще видиш в който ден ще влазяш из клет в клет за да се укриеш.

25И рече Израилевий цар: Хванете Михея та го върнете при Амона градския началник и при Иоаса царския син,

26и речете: Така говори царят: Турете тогоз в тъмницата, и хранете го с хляб печален и с вода печална доде се върна с мир.

27И рече Михей: Ако наистина се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. И рече: чуйте вие, всички люде.

28И възлезе Израилевът цар и Иосафат Юдинът цар в Рамот-галаад.

29И рече Израилевий цар Иосафату: Аз ще се прелича и ще вляза в сражението; а ти облечи одеждите си. И преличи се Израилевий цар, та влязоха в сражението.

30А Сирийский цар бе заповядал на началниците на колесниците си и рекъл: Не се бийте нито с малък нито с голям, но само с Израилевия цар.

31И като видяха началниците на колесниците Иосафата, тогаз те рекоха: Този е Израилевът цар; и обиколиха го за да го ударят. Но Иосафат извика; и помогна му Господ, и отвърна ги Бог от него.

32И като видяха началниците на колесниците че не беше Израилевът цар, върнаха се от да го гонят.

33А един человек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята; а той рече на колесничника: Завърни ръката си та ме изведи из войнството, защото се раних.

34И сражението стана голямо в онзи ден; а Израилевий цар се удържа на колесницата срещу Сирийците дори до вечерта, и около захождането на слънцето умря.