2 Летописи 6 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз каза Соломон: Господ рече че ще обитава в мрак;

2но аз ти съградих дом за обитание, и място за да обитаваш вечно.

3И обърна царят лицето си та благослови всичкото Израилево събрание; и всичкото събрание Израилево стоеше на крака.

4И рече: Благословен Господ Бог Израилев който свърши с ръцете си онова което говори с устата си на Давида отца ми и рече:

5От който ден изведох людете си из Египетската земя не избрах от всичките Израилеви племена ни един град за да се съгради дом, та да е името ми там, нито избрах мъж за да е управител над людете ми Израиля;

6но избрах Ерусалим за да е името ми там, и избрах Давида за да е над людете ми Израиля.

7И дойде в сърдцето на Давида отца ми да съгради дом на името на Господа Бога Израилева.

8Но Господ рече на Давида отца ми: Понеже дойде в сърдцето ти да съградиш дом на името ми, добре си направил че е дошло това в сърдцето ти.

9Ти обаче няма да съградиш дома; но син ти който ще излезе из чреслата ти, той ще съгради дома на името ми.

10Господ прочее изпълни словото си което говори; и аз възстанах вместо Давида отца си, и седнах на Израилевия престол както говори Господ, и съградих дома на името на Господа Бога Израилева.

11И турих там ковчега, в който е заветът Господен който направи с Израилевите синове.

12И застана Соломон пред олтаря Господен, срещу всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си.

13Защото Соломон направи меден подстав, който имаше пет лакти дължина, и пет лакти ширина, и три лакти височина; и положи го всред двора, и застана на него та падна на коленете си пред всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си към небето.

14И рече: Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на тебе който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,

15който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил; а говорил си с устата си, и свършил си с ръката си както в този ден.

16и сега, Господи Боже Израилев, упази към раба си Давида отца ми онова което си говорил нему и рекъл: Няма да ти оскудее мъж който да седи пред мене на Израилевия престол, само ако внимаят синовете ти в пътя си за да ходят в закона ми както ходи ти пред мене.

17Сега прочее, Господи Боже Израилев, нека се утвърди словото ти което си говорил на раба си Давида.

18Но ще обитава ли наистина Бог с человека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да те вместят,- колко по-малко този дом, който съградих!

19Но пригледни към молитвата на раба си и към молението му, Господи Боже мой, щото да послушаш викането и молитвата с която рабът ти се моли пред тебе,

20за да са очите ти отворени към този дом дене и ноще, към мястото за което си рекъл че ще туриш името си там, за да послушаш молитвата с която рабът ти ще се моли на това място.

21И слушай моленията на раба си и на людете си Израиля когато се молят на това място; и слушай ти от мястото на обиталището си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

22Ако съгреши някой человек на ближния си, и ближният поиска клетва от него за да го направи да се закълне, и клетвата дойде пред олтаря ти в този дом,

23тогаз послушай ти от небето, и подействувай, и направи съд на рабите си, като въздаваш на беззаконния и обръщаш на главата му деянието му, а оправдаваш праведния и му отдаваш според правдата му.

24И ако бъдат ударени людете ти Израил пред неприятеля защото са ти съгрешили, и се обърнат та прославят името ти, и направят молитва, и се помолят пред тебе в този дом,

25тогаз ти послушай от небето, и прости греха на людете си Израиля, и възвърни ги в земята която си дал на тях и на отците им.

26Когато се затвори небето, та не става дъжд защото са ти съгрешили, ако се помолят на това място, и прославят името ти, и се обърнат от греховете си като ги смириш,

27тогаз ти послушай от небето и прости греха на рабите си и на людете си Израиля, и покажи им благия път по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята си която си дал на людете си за наследие.

28Глад ако стане на земята, мор ако стане, ветротление, ръжда, скакалци, или гъсеници ако станат, неприятелите им ако ги обсадят в мястото на обитанието им, каква-годе язва, каква-годе болест ако стане,

29всяка молитва, всяко моление що бива от всеки человек и от всичките ти люде Израиля, когато познае всеки раната си и болката си и простре ръцете си към този дом,

30тогаз ти послушай от небето, от местото на обитанието си, и прости, и дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, (защото ти, сам ти, познаваш сърдцата на человеческите синове,)

31за да ти се боят, и да ходят в твоите пътища през всичките дни колкото живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.

32И чужденецът още, който не е от людете ти Израиля, но иде от далечна земя заради великото твое име, и заради държавната твоя ръка, и заради простряната твоя мишца, ако дойдат та се помолят в този дом,

33тогаз послушай от небето, от местото на обитанието си, и подействувай въ всичко за което чужденецът те призове, за да познаят всичките люде на земята името ти, и да ти се боят както людете ти Израил, и да познаят че твоето име се призова върху този дом който съградих.

34Когато людете ти излязат на бой против неприятелите си през пътя през който ги проводиш, и ти се помолят към страната на този град който ти избра и дома който съградих на твоето име,

35тогаз послушай от небето молитвата им и молението им, и защити правото им.

36Когато ти съгрешат, (защото никой человек не е безгрешен,) и им се разгневиш та ги предадеш пред неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или ближна,

37и дойдат на себе си в земята дето са отведени пленници та се обърнат и помолят тебе в земята на пленението си, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, и неправдувахме,

38и се обърнат към тебе с всичкото си сърдце и с всичката си душа в земята на пленението си дето са заведени пленници, и се помолят към страната на земята си която си дал на отците им, и към града който си избрал, и към дома който съградих на името ти,

39тогаз послушай от небето, от местото на обитанието си, молитвата им и моленията им, и защити правото им, и прости на людете си които са ти съгрешили.

40Сега, Боже мой, да са отворени, моля, очите ти, и внимателни ушите ти, в молитвата която се прави на това място.

41И сега, стани, Господи Боже, и влез в упокоението си, ти и ковчегът на силата ти: свещениците ти, Господи Боже, да се облекат съ спасение, и преподобните твои да се веселят в благости.

42Господи Боже, да не отхвърлиш лицето на помазаника си: помни своите милости към Давида раба си.