Лука 19 - Цариградски（BG1871）

1След това влезе Исус в Ерихон, и заминуваше си.

2И ето человек на име Закхей който беше началник на митарите, и той бе богат.

3И искаше да види Исуса кой е; но не можеше от народа, защото беше низък на възраст.

4И завтече се на напред, та възлезе на една черница за да го види; понеже през онзи път щеше да мине.

5И като дойде на това място, Исус погледна, видя го, и рече му: Закхее, слез скоро; защото днес трябва да остана в твоята къща.

6И прибърза та слезе, и прие го с радост.

7И като видяха това всички, помъмряха и казваха че при грешен человек влезе да преседи.

8А Закхей застана и рече Господу: Господи, ето, половината от имота си давам на сиромасите; и ако съм обидил някого в нещо с клевета, въздавам четверократно.

9Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом; защото и той е син Авраамов.

10Понеже Син человечески дойде да потърси и да спаси погиналото.

11И те като слушаха това, приложи та рече и една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те имаха на ума си че царството Божие щеше тутакси да се яви.

12И рече: человек някой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне.

13И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда.

14А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас.

15И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил.

16И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси.

17И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси.

19Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града.

20Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа;

21защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял.

22И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял;

23и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щях да го прибера с лихвата?

24И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси;

25(и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;)

26защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който няма, и това що има, ще се отнеме от него.

27А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28И това като изрече Исус, отиваше напред и възлязваше в Ерусалим.

29И когато наближи до Витфагия и Витания, към гората която се казваше Елеон, проводи двама от учениците си,

30и рече им: Идете в срещното село: в което щом влязвате ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е никога възседал: отвържете го и го доведете.

31И ако ви попита някой: Защо го отвързвате? така ще му кажете: Защото трябва на Господа.

32И отидоха проводените и намериха както им рече.

33И когато отвързваха ждребето, рекоха им стопаните му: Защо отвързвате ждребето?

34А те рекоха: На Господа трябва.

35И доведоха го при Исуса: и като намятаха дрехите си на ждребето, възкачиха Исуса.

36И в отиването му постилаха дрехите си по пътя.

37И когато вече наближаваше до превалата на Елеонската гора, наченаха всичкото множество на учениците да се радват и да славословят Бога велегласно за всите чудеса що бяха видели;

38и казваха: Благословен царът който иде в името Господне: мир на небето и слава във вишних!

39И някои от Фарисеите между народа рекоха му: Учителю, запрети на учениците си.

40И отговори и рече им: Казвам ви че ако те млъкнат, то каменете ще извикат.

41И като наближи та видя градът, плака за него,

42и казваше: Да бе знаел и ти, поне в този твой ден това което е за мира ти! но сега вече се скри от твоите очи.

43Защото ще дойдат върх тебе дни, и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и от всякъде ще те утеснят

44и съсипят тебе и чадата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камик на камик; защото не си разумел времето на посещението си.

45И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха;

46и казваше им: Писано е: "Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа."

47И поучаваше всеки ден в храма; а първосвещениците и книжниците и първите от народа искаха да го погубят;

48и не намерваха какво да сторят; понеже всичкият народ беше прилепнал при него да го слуша.