Изход 15 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз възпя Моисей и Израилевите синове тази песен Господу; и говориха и рекоха: - Ще пея Господу, защото се прослави славно: Коня и ездеца му хвърли в морето.

2Господ е сила моя и пение, И стана ми спасение: Той ми е Бог, и ще го прославя: Бог на отца ми, и ще го превъзнеса.

3Господ е силен воевател: Името му е Иеова.

4Колесниците Фараонови и воинството му хвърли в морето: Избраните му пълковници потънаха в червено Море.

5Бездните ги покриха: Като камък слязоха в дълбините.

6Десницата ти, Господи, прослави се в крепост: Десницата ти, Господи, смаза неприятеля.

7И с величината на превъзходството си изтребил си противниците си. Проводил си гнева си и пояде ги като слама.

8И с диханието на ноздрите ти водата се струпа на куп: Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.

9Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, Ще разделя користите: душата ми ще се насити върх тях: Ще изтръгна ножа си: ръката ми ще ги погуби.

10Подухнал си с вятъра си, и морето ги покри: Потънаха като олово в силната вода.

11Кой е подобен тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен тебе, славен в светост, чуден в пения, правещ чудеса?

12Прострял си десницата си, и земята ги погълна.

13С мъдростта си водил си тия люде които си избавил: Наставил си ги с силата си в обиталището на светинята си.

14Народите ще чуят и ще възтреперят: Болезни ще обладаят Палестинските жители.

15Тогаз ще се уплашат Едомските князове: Трепет ще хване Моавитските началници: Всичките жители в Ханаан ще се стопят.

16Страх и трепет ще нападне на тях: От величината на мишцата ти ще окаменеят Доде замине народът ти, Господи, Доде замине този народ който си придобил.

17Ще го въведеш и насадиш в гората на наследието си, Мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, Светилището, Господи, което ръцете ти поставиха.

18Господ ще царува в веки веков.

19Защото влязоха Фараоновите коне в морето с колесниците му и с конниците му; и Господ върна върх тях водата на морето. А Израилевите синове преминаха през сред морето по сухо.

20И пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе тъпан в ръката си, и всичките жени излязоха след нея с тъпани и ликования.

21И Мариам им ответствуваше и говореше: - Пейте Господу, защото се прослави славно: Коня и ездеца му хвърли в морето.

22Тогаз дигна Моисей Израиляните от червено Море, и излязоха към пустинята Сур; и ходиха три дни в пустинята, и не намерваха вода.

23И от там дойдоха в Мера; но не могоха да пият от водата на Мера защото беше горчива: за това се наименува Мера.

24И мъмреха людете на Моисея и говореха: Що ще пием?

25А Моисей извика към Господа; и показа му Господ дърво, което като хвърли у водата, водата се услади. Там им даде заповед и повеление, и там ги опита.

26И рече: Ако послушаш прилежно гласа на Господа Бога твоего, и направиш онова което е угодно пред очите му, и дадеш слушане на заповедите му, и увардиш всичките му повеления, не ще да ти нанеса ни една от болестите които нанесох върх Египтяните; защото аз съм Господ който те изцелявам.

27После дойдоха в Елим, дето имаше дванадесет водни източници и седемдесет финикови дървета; и там поставиха стан близу при водите.