1 Коринтяни 15 - Цариградски（BG1871）

1Още, братие, уведомявам ви евангелието което ви проповядах, което и приехте, в което и стоите,

2чрез което се и спасявате ако държите според както ви съм благовестил, освен ако не сте напраздно повярвали.

3Защото ви предадох най-първо онова което и приех, сиреч, че Христос умря за греховете ни според писаният;

4и погребен бе, и възкръсна в третия ден според писанията;

5и яви се на Кифа, после на дванадесетте.

6След това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и до сега са живи, а някои и починаха.

7После се яви Якову, после на всичките апостоли;

8а най-после от всички яви се и на мене като на някой изверг.

9Защото аз съм най-малкият от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, защото гониха църквата Божия.

10Но с Божията благодат съм каквото съм; и неговата на мене благодат не бе праздна, но трудих се повече от всички тях; не аз обаче, но Божията благодат която е с мене.

11И тъй, или аз или те, така проповядваме, и така сте повярвали.

12А когато се проповядва Христос че е възкръснал от мъртвите, как казват някои от помежду ви че няма възкресение на мъртвите?

13Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е възкръснал;

14и ако Христос не е възкръснал, то праздна е нашата проповед, праздна и вашата вяра.

15Намерваме се още и лъжесвидетели на Бога; защото свидетелствувахме за Бога че е възкръсил Христа; когото не е възкръсил ако е тъй че мъртвите не възкръсват.

16Защото ако мъртвите не възкръсват, не е нито Христос възкръснал;

17ако ли Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви; още сте в греховете си.

18То и тези които са починали в Христа погинали са.

19Ако само в този живот се надеем на Христа, то сме най-окаяни от всичките человеци.

20А нине Христос възкръсна от мъртвите, и стана начатък на починалите.

21Понеже както чрез человека смъртта дойде, така чрез человека и възкресението на мъртвите.

22Защото както чрез Адама всички умират, така чрез Христа всички ще оживеят.

23Но всеки на реда си; Христос начатък, после които са Христови в пришествието негово;

24Напокон ще бъде скончанието когато предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство и всяка власт и сила;

25защото трябва да царува докле положи всичките врагове под нозете си.

26Най-последен враг който се унищожава е смъртта.

27Защото "всичко покори под нозете му;" а когато говори че всичко е покорено, явно е че освен тогози който е покорил нему всичкото;

28а когато се покори нему всичко, тогаз и сам си Синът ще се покори на тогози който е покорил нему всичкото, за да бъде Бог все във все.

29Понеже какво ще сторят тия които се кръщават заради мъртвите ако никак мъртвите не възкръсват? защо ли се и кръщават зарад мъртвите?

30Защо ли и ние всеки час бедствуваме?

31Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Исуса Господа нашего.

32Ако по человечески се борих аз със зверове в Ефес, каква полза имам ако мъртвите не възкръснуват? "Да ядем и да пием, защото утре ще умрем."

33Не се лъстете: "Злите съобщества развалят добрите нрави."

34Свестете се според както е праведно, и не съгрешавайте; защото някои от вас Бога не знаят. Това за ваш срам го казвам.

35Но ще рече някой: Как ще възкръснат мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

36Безумне, това което ти сееш ако не умре не се съживява.

37И това което сееш, не посеваш тялото което ще изникне, но голо зърно каквото се случи, пшенично или друго някое;

38а Бог му дава тяло каквото си ще, и на всяко семе своето му тяло.

39Всяка плът не е еднаква плът; но друга плът е на человеците, а друга плът на скотовете, друга пък на рибите, друга на птиците.

40Има и телеса небесни и телеса земни; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните.

41Друга е славата на слънцето, и друга славата на луната, и друга славата на звездите; защото звезда от звезда различа според славата.

42Така и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

43сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно.

45Така е и писано: Първият человек Адам "стана душа жива," а последният Адам е дух животворещ.

46Но не първом духовното, но естественото, и после духовното.

47Първият человек е от земята пръстен: вторият человек, Господ от небето.

48Какъвто е пръстният таквизи са и пръстните, и какъвто небесният таквизи и небесните.

49И както се облякохме в образа на пръстния ще се облечем и в образа на небесния.

50И това ви казвам, братие, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие; нито тлението наследва нетлението.

51Ето, една тайна ви казвам: Всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим,

52в една минута, в мъгновение на око, с последната тръба; защото ще затръби; и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим.

53Защото трябва това тленното да се облече с нетление, и смъртното това да се облече с безсмъртие.

54А когато тленното това се облече с нетление, и смъртното това се облече с безсмъртие, тогаз ще се сбъде словото което е писано: "Погълната биде смъртта с победа."

55Де ти, смърте, жилото? де ти, аде, победата?

56Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

57но благодарение Богу който ни дава победата чрез Господа нашего Исуса Христа.

58И тъй, възлюблени мои братие, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в делото Господне, понеже знаете че трудът ви не ще да бъде празден в Господа.