Йов 41 - Цариградски（BG1871）

1Можеш ли да извлечеш вън Левиатана с въдица, Или да снемеш езика му с въже?

2Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3Ще умножи ли той към тебе моления? Ще ти говори ли съ сладост?

4Ще ли направи уговор с тебе? Ще го вземеш ли за вечен слуга?

5Можеш ли игра с него като с птица? Или можеш ли го върза заради слугините си?

6Могат ли дружина да направят угощение от него? Могат ли го раздели между търговците?

7Можеш ли напълни кожата му съ сулици, Или главата му с рибарски копия?

8Тури ръката си на него: Помени боя, и не направяй вече това.

9Ето, надеждата да го хване някой е суетна: Даже от виждането му не пада ли долу?

10Няма смел който да го раздразни; И кой може да застане пред мене?

11Кой ми е дал по-напред, та да му въздам? Това което е под всичкото небе мое е.

12Няма да млъкна за удовете му, нито за силата му, Нито за хубавото му устройство.

13Кой може да открие лицето на дрехата му? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

14Кой може да отвори вратата на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15Крепките му щитчета са похвалата му, Съединени наедно и цвърсто запечатани:

16Едното допира до другото Щото ни въздух не може да влезе между тях:

17Прилепени са едно с друго: Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18В кихането му блещи светлина; И очите му са като клепачите на зората.

19Из устата му излазят свещи запалени, И пръскат искри огнени.

20Из ноздрите му излазя дим Както из гърне възвряло или котел.

21Дихането му запаля въглища; И пламик излазя из устата му.

22На врата му сила обитава; И страх скача пред него.

23Слойовете на снагата му са слепени: Твърди са на него: не могат да се поклатят.

24Сърдцето му е твърдо като камик, Даже твърдо като долния воденичен камик.

25Когато става, силните се ужасават И от страх се смайват.

26Мечът на тогоз който излазя насреща му не може да удържи, - Копие, сулица, ни броня.

27Вменява желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28Стрелите не могат да го направят да бяга: Каменете на пращата са за него като слама;

29Сулиците се вменяват като слама: Присмива се на махането на копието.

30Остри чрепие има под него: Постила остри неща върх тинята.

31Прави бездната да ври като котел: Прави морето като съсъд на мироварец.

32Оставя след себе си светла диря, Така щото вменил би някой бездната сединява.

33На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34Изглежда всяко високо нещо: Цар е над всичките синове на гордостта.