Второзаконие 18 - Цариградски（BG1871）

1Свещениците Левити и всичкото Левийно племе да нямат дял нито наследие заедно с Израиля: жъртвоприношенията Господу и неговото наследие да ядат.

2За това не ще имат наследие между братята си: тяхното наследие е Господ, както им рече.

3И това ще бъде правдината на свещениците от людете, от онези които приносят в жъртва или говедо или овца: да дават на свещеника плешката, и челюстите, и търбуха.

4Начатките на житото си, на виното си, и на елея си, и начатъка на стриженето на овците си да даваш нему.

5Защото него избра Господ Бог твой от всичките ти племена за да предстои да служи в името на Господа, той и синовете му винаги.

6И ако дойде Левитин из някой от градовете ти от всичкий Израил дето е бил пришлец, и дойде с всичкото желание на душата си на мястото което избере Господ,

7тогаз ще служи в името на Господа Бога своего както всичките му братя Левитите които предстоят там пред Господа.

8Равни дялове да ядат, освен произходещето от продажбата на отеческия му имот.

9Като влезеш в земята която ти дава Господ Бог твой, не се учи да правиш по гнусотите на ония народи.

10Да се не намерва в тебе никой който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, чародей, или прокобител, или гатател, или омаятел;

11или обаятел, или бесовъпрошател, или вълшебник, или мъртвовъпрошател;

12защото всеки който прави тия дела гнусен е Господу, и за тия гнусоти Господ Бог ги изгонва от лицето ти.

13Съвършен да бъдеш пред Господа Бога твоего.

14Защото тия народи които ще наследиш слушат прокобителите и чародеите; а на тебе така не е дал Господ Бог твой.

15Господ Бог твой ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк като мене: него да слушате,

16по всичко както просеше от Господа Бога твоего при Хорив в деня на събранието, и говореше ти: Да не чуя вече гласа на Господа Бога моего, и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.

17И рече ми Господ: Добре е каквото говориха.

18Аз ще им въздигна отсред братята им пророк като тебе, и ще туря думите си в устата му; и ще им говори всичко каквото му аз заповядвам.

19И който не послуша думите ми които той ще говори в мое име, аз ще искам ответ от него.

20Но пророк който дръзне и говори в мое име дума която аз не му съм заповядал да говори, или който говори в името на други богове, този пророк да се умъртви.

21Ако ли речеш в сърдцето си: Как ще познаем думата която Господ не е говорил? -

22когато някой пророк говори в името на Господа, и думата не се сбъде нито се случи, тая е думата която Господ не е говорил: пророкът я е говорил от дързост; да се не убоиш от него.